Поръчките ни от AliExpress намират пътя си до нас, благодарение на физическите адреси, на които живеем и които задължително попълваме, когато искаме нещо да стигне до вратата ни. В последните години, освен стандартните адреси, с които сме свикнали (държава, град, пощенски код, улица, номер и тн.), се появяват много интересни алтернативи.  What3words е една от любимите ми. Уебсайтът разделя света на малки квадратчета, като всяко едно квадратче е уникална комбинация от 3 различни думи. Квадратче от сградата на СофтУни например носи името tried.later.cucumber. Това е лесен и много практичен начин за размяна на точни адреси, особено между хора от различни държави или в кризисни ситуации (в планината няма имена на улици, но пък има квадратчета с имена).

Но преди да се отплесна съвсем с ненужните факти, нека се върнем на въпроса в заглавието. Както пратките към СофтУни пристигат на адрес tried.later.cucumber, така и компютрите трябва да знаят къде точно да изпратят информацията, която се иска от тях. Затова всяко устройство, свързано с Интернет, притежава свой собствен адрес, известен като IP адрес (internet protocol address). Той не е нищо повече от уникална поредица цифри, изписана в определен формат (малко като ЕГН-то ти) и логиката е абсолютно същата като с комбинацията от три думи. Твоят IP адрес например изглежда така и благодарение на него, сървърите знаят да изпратят статията, която четеш в момента, на теб, а не на съседката ти.

Видове IP адреси

Има два основни вида IP адреси – IPV4 (internet protocol version 4) и IPV6 (internet protocol version 6).

IPV4 представлява 4 числа между 0 и 255, разделени с точки и вероятно си видял точно това, когато цъкна на линка по-горе. Ако не си, IPV4 изглежда така: 192.168.85.45, но компютрите разчитат тази информация по съвсем различен начин – като бинарни числа (единици и нули). Всяко от четирите числа се превръща в група от 8 единици или нули. Така един цял IPV4 адрес се превръща в поредица от 32 единици или нули, или както е по-често срещано – 32 бита. Адресът 192.168.85.45 изглежда ето така: 11000000.10101000.01010101.00101101. Забавно, нали?

Но понеже броят адреси, които могат да бъдат генерирани във формата на IPV4 е около 4 милиарда, се налага да бъде измислен малко по-сложен формат, който да снабди всички устройства по света с уникален адрес (а те са повече от 4 милиарда). Тук се появява IPV6.

IPV6 e 128 битов адрес (128 единици и нули), който за хората изглежда като поредица от 8 групи от цифри и букви: 2001:0db8:85a3:0000:0000:8a2e:0370:7334. Този формат дава възможност за много по-голям брой устройства да имат свой адрес (по-точно 2 на 128-ма степен).

Статични и динамични IP адреси

Когато се свържеш към интернет, интернет доставчикът ти дава твой личен IP адрес, който ти позволява да получаваш и изпращаш информация свободно. Ако рестартираш рутера си, доставчикът ще ти даде нов адрес. Това се нарича динамичен адрес и е най-широкоизползван от потребителите и доставчиците на интернет.

Статичните адреси не се променят. Те си остават същите, независимо колко пъти влезеш и излезеш от интернет и се използват за определени неща като DNS сървъри и устройства, които изпълняват конкретни функции.  

Ако темата за компютърните мрежи ти е интересна и искаш да навлезеш по-дълбоко в познанията за IPV4, бинарни числа и компютърни мрежи, се запиши на предстоящия ни курс Computer Networking Fundamentals. Той е част от модула Computer Networking и в него ще научиш различните видове протоколи и как работят, да създаваш малки и средно големи мрежи, да конфигурираш мрежови устройства и още полезни практически знания. Курсът започва на 5 октомври, не се чуди, а се запиши сега!