Днес ще те запознаем с Михаил и неговата интересна история за дистанционното му обучение в инициативата „Софтуерен университет“ и упоритостта да не спира да се бори за целите си. Вдъхновете се и вие да следващте мечтите си със следващите редове:

Здравей! Разкажи ни малко за себе си.

Здравей, казвам се Михаил Господинов, роден съм в Стара Загора, на 42 години и от 2017 г. живея в Малта. Завършил съм бакалавър „Стопанско управление“, магистратура по „Комуникационна техника и технологии“ и работя в завод за производство на микрочипове като инженер-техник. От началото на тази година работя и в CSTechnologies International Limited като Junior developer.

Как започна историята ти със SoftUni?

Всичко започна след като със семейство ми се преместихме да живеем в Малта през 2017 г. Предишната ми работа в телекомуникациите в България не ми даваше възможност за реализация в новата страна. Причината е ясна - искат местен език, а малтийският не е най-лесният. Пробвах с 6-месечен курс, но повярвайте ми, по-лесно щеше да е да запиша ядрена физика.

Така и започнах да търся друга среда, в която да ми бъде интересно да работя. Разрових се в интернет и попаднах на SoftUni. Kандидатствах за първия модул, но всичко спря до там, тъй като разполагах само с Масbook, а през 2017 г. нямаше все още Visual Studio за Mac.

Две години по-късно отново се разрових и открих, че вече има как да използвам VS и на Mac. Така стартирах отново пътеката. Много пъти ми идваше да се откажа заради разликите между операционната ми система и тази, която се ползва в курсовете, но някак успявах.

Даже първите два курса преминах изцяло от телефон! Слушах лекции, намерих си приложение, което работи, и се получаваше. Можех да съчетая работата с обучението, защото работех на смени и особено през нощта учех във всяка свободна минута. Лекциите слушах на работа, а вкъщи правех упражненията.

Така изготвих CV с мотивационно писмо, в което написах, че съм готов да работя 6 месеца неплатено, защото нямам опит и все още уча. По този начин се озовах в настоящата фирма, където ми дадоха шанс да задържа старата си работа и да натрупам опит.

А SoftUni избрах, защото ми предоставяше онлайн обучение, а това ме грабна веднага.

Кое е най-важното, което цялостната програма остави в теб като впечатление?

Ще цитирам преподавателите:

“Не са важни оценките, а дали разбираш как да го направиш.”

“Не се опитвай да запомниш всичко. По-важно е да знаеш как да го намериш в интернет”

Точно това ме накара да не се отказвам. Научих, че там някъде някой преди мен го е направил, само трябва да го потърся. Две седмици след старта на курса Entity Framework Core, докато другите напредваха с лекции и упражнения, аз се мъчех да направя първата си миграция на МАС. Не беше никак лесно, но в крайна сметка успях.

Какво мислиш за лекторския състав на цялостната програма на Софтуерния университет?

Мога спокойно да кажа, че са отлични експерти и преподаватели.

Понякога се ядосвах, че не могат да ми помогнат с проблемите ми с Mac, но това ми помогна да се самообразовам в тази насока, следвайки съветите им.

Какви са впечатленията ти от курсовете в програмата?

Не мога да направя сравнение, но работейки, забелязвам, че много от нещата са реални и работещи. Да, всеки проект е индивидаулен, но основите са едни и са валидни навсякъде.

Какво се промени за теб, след като започна обучението си при нас?

След курсовете стартирах с кандидатствания и наистина ме викаха на интервюта, но по-скоро за да запълнят бройка. Затова знаех колко е важно какво ще предложа аз, за да изберат точно мен. Получих обаждане, явих се не интервю и ме попитаха защо искам да работя 6 месеца без пари. Отговорих им, че първо трябва да дам нещо от себе си и след това да искам. Все пак съм на 41 години без опит в сферата, само с мотивация и знания. Те не искаха да губим 6 месеца и се съгласиха на един.

Започнах с малки задачи, които постепенно ставаха все по-сложни. Правих грешки, поправях ги, работих в различни среди и с различни бази. Натрупах много полезен опит и в момента отговарям за всички поръчки. Имаше задачи, за които вложих много време, за да стигна до извода, че 20 реда код са напълно достатъчни. Практиката е много важна. Дори в сободното си време написах приложение за 7-годишната си дъщеря, за да може да учи математика.

Какъв съвет би отправил към бъдещите курсисти на SoftUni?

Да не се отказват, колкото и да е трудно. Работя на две места, уча и имам голямо семейство с 3 деца. Трудности винаги ще има. Моят девиз е: “Няма не мога, има не искам!” Всичко друго са обяснения :)

За всички, които ви критикуват, мога да кажа: Създай нещо по-добро и тогава критикувай, ако нещо не ти харесва - промени го.

---

Ако и ти следваш девиза на Михаил и имаш амбицията да създадеш нещо по-добро, направи първата стъпка по пътя към професията "Софтуерен инженер" с Programming Basics! A aко вече си започнал да пишеш своята успешна СофтУни история, стани част от рубриката ни, като ни пишеш на content@softuni.bg.