Вероятно сте виждали  името ми над скорошните статии от всякакви сортове. Виждате го и над тази, но този път разликата е, че не желая да ви разкажа защо имате нужда от нещо или как то ще ви помогне. Този път желая да ви пренеса в една доста по-различна обстановка и да ви покажа един ден в офиса ни през собствените си очи.

Промените в СофтУни се случват бързо и изведнъж, поне за всички наши студенти. Истината е, че зад всяка от тях стоят часове или дни (а понякога и седмици) неуморен труд. Така внезапно, и все пак безболезнено, дойде една много голяма промяна за бързо разрастващия се екип на университета – преместихме офиса си (макар и да е с един етаж по-надолу). Сърцето на университета сега се помещава в 1Hub – място за co-working, което ни позволява да се фокусираме върху работата си и да не отделяме усилия за плащане на сметки, осигуряване на мебели и администрация на самото пространство (всяка секунда е ценна покрай въвеждането на 3.0)

Тъй като се гордеем с новото си работно място, ние решихме да ви го покажем в детайли, а задачата за техническото осъществяване на това поех аз. В следващите абзаци искам да ви запозная с един ден в офиса на СофтУни:

Всеки работен ден започва на едно и също място – пред вратата на 1Hub – пространството през което преминавам всяка сутрин, за да стигна до офиса. Стъпвайки внимателно по оранжевия мокет, си свалям слушалките, поздравявам всички и усещам, че музиката не спира, а се променя. Сега чувам звука на нови идеи, щракащи клавиатури, мишки и тук-там – някое не съвсем будно „здрасти“. 

Затаил дъх, изчакващ да видя какво ще ме посрещне от другата страна, прекрачвам прага на офиса и давам начало на това, което трудно се описва – един типичен ден в офиса на СофтУни. Истината е, че за разлика от много неща, които можеш да работиш в офис, при нас няма два еднакви дни. Тук пишем по стената (възможност, която ни беше щедро подарена от Escreo), работим на най-необикновени места, обсъждаме най-необичайните идеи и дори намираме време да си поиграем с нови технологии и устройства.

Първото нещо, което усещам е тишината. Тук сутрините минават по-тихо от нормалното, като всеки старателно приготвя плановете за деня или наваксва след почивните дни. Всички бързат да обсъдят това, което предстои и нетърпеливо започват работа в момента, в който се вземе решение. Всички говорят все по-оживено за това какво предстои, какво се е случило и какво трябва да се случи. Задачи биват решени, нови изскачат и биват посрещнати с още по-голяма целеустременост. Ако графикът го позволява, обаче, едно простичко съобщение, съдържайки нищо повече от думата „храна“, прекъсва всички и след броени минути офиса е празен, а на входа, под стройна редица, неговите обитатели поемат към едно от поредните предизвикателства – да намерят мястото, където храната пристига най-бързо.

В други дни прескачаме от задача към задача и преди да се усетим деня е преполовен, което не винаги е случая със задачите. Дори и така, пак намираме време да играем или да обсъдим новините из IT средата с колегите от Dev.BG. Не позволяваме да ни застигне така наречения „burnout”, понеже няма как да си позволим спирането на притока от свежи идеи. На срещи, на билярдната маса, или просто на крак, с по чаша кафе и остроумна шега, смехът е незаменима част от работния процес тук. Дори и в най-напрегнатите моменти, винаги намираме време да направим обстановката по-ведра по един или друг начин.

Всичко описано отгоре е причината да работим с желание, да оставаме до късно когато е нужно, да комуникираме лесно един с друг и да продължаваме да тласкаме СофтУни напред. Колкото ние сме част от него, толкова и СофтУни е част от нас, дори и в неработно време. Обсъждаме, поправяме, приготвяме и плануваме занапред от сутрин до късните часове на нощта. На следващия ден е сигурно, че всеки от нас смело ще прекрачи прага на офиса, независимо какво очаква да го посрещне от другата страна, защото в крайна сметка СофтУни не е просто място, а задружна общност, от която незаменима част е не само екипът, а и всички вие! :)