Тодор е един от успешно преминалите през цялостната програма на Софтуерния университет и в момента работи като full-stack developer във VMware. Той отдели малко от времето си, за да ти разкаже за пътя, който е изминал с надеждата да те вдъхнови и мотивира да покориш своите върхове.

Представи се пред читателите. Какво те привлече към програмирането и имаш ли любим програмен език?

Здравейте! Казвам се Тодор Филев, на 27 г. От град Пазарджик съм, но в последните 8 години живея в София. Завършил съм Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Строителство на сгради и съоръжения“. Занимавах се с проектиране за известно време преди да премина към софтуерното инженерство. В момента съм full-stack developer във VMware. В свободното си време обикновено играя тенис, карам каяк и се разхождам сред природата.

С програмирането се запознах още в гимназията, тъй като учих в паралелка с интензивно изучаване на информатика. Буквално там ни подготвяха да станем програмисти. Все още си спомням първата си Hello World програма, написана на C++.

Програмирането ми харесва, защото тук имам възможност да реша проблемите по няколко начина, всеки от които би могъл да е еднакво правилен. Тук се чувствам в свои води.

Защо избра Софтуерния университет, кои курсове си минал и каква беше атмосферата по време на обучението?

За софтуерния университет разбрах от моите приятели преди няколко години, далеч от времето, в което съм си мислил да се преквалифицирам. Започнах в СофтУни, тъй като предлагаше начални курсове през буквално два месеца. Не се налагаше да чакам по половин година, което ме устройваше. Преминал съм през Java Basics, Fundamentals, Java Advanced, Java DB, част от основната програма на Софтуерно Инженерство и Структури от данни и Алгоритми, част от отворените курсове в университета.

Атмосферата на занятията беше доста приятна. Имахме възможност да се включваме в дискусии заедно с лекторите, да решаваме задачите с тях и да си споделяме интересни факти, я за живота, я за Космоса.

А в каква форма се обучаваше и защо я предпочете?

В началото се обучавах в присъствена форма, защото исках да се запозная с нови хора, колеги, с които може би ще работя някой ден, приятели, с които ще споделяме идеи. Тази форма на обучение предлага прекрасна комуникация между студента и преподавателя и аз много държах на това.

Какви са впечатленията ти от курсовете и лекторския ни състав?

Изборът на пътеката ми не беше случаен. Когато преглеждах Basics курсовете попаднах на много интересни преподаватели. Така де, начинът, по който обясняваха нещата беше различен от този, който до сега съм виждал. Това привлече вниманието ми и реших да се запиша. Мога да кажа, че съм направил много добър избор. Материалът беше поднесен с много примери от практиката, живота и Космоса, които малко или много ни подготвяха за това, което ни предстои в работата. Другото нещо, което много ми хареса, са задачите, които трябваше да решаваме. Условията им бяха интересни и ми задържаха вниманието, независимо колко часа е станало.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението?

Най-голямата ми трудност може би беше разпределяне на времето. Присъственото обучение трябваше да комбинирам и с работа, което на моменти беше доста изтощително, но пък приятната обстановка и чудесните лектори ме караха да продължавам напред.

Какви умения, освен по програмиране, успя да придобиеш в Софтуерния университет?

По време на обучението ми успях да посетя няколко семинара. Един от тях беше „Презентационни умения и говорене пред публика“, от който семинар останах излючително впечатлен. Водещият успя за кратко време да ни обясни най-важните работи по отношения на презентации и говорене пред публика. Неща, които човек обикновено знае, но не се замисля за тях много много. Това, от своя страна, ме накара да погледна на тези работи от друга гледна точка и ми помогна да си направя фантастичното CV, чрез което после бях поканен на интервю.

С какво ти помогна обучението в кариерното ти развитие?

Обучението в Софтуерния университет положи основите. Не може да се надгражда, ако тези основи липсват или са в окаяно състояние. Разбира се, СофтУни не може да ни научи на всичко, но това, на което ме научи, е да си търся отговорите на въпросите. Да не се отказвам при първото препятствие, независимо колко сложно или страшно изглежда то.

Тези качества ми помогнаха да преодолея няколкото етапа на интервюиране с голямо самочувствие и да се озова на работата, на която съм днес, а Именно full-stack developer. Така имам възможността да се запозная и с двата свята – „frontend-ския“ и „backend-ския“, да науча нови и интересни решения на познатите проблеми. Точно това непрекъснато развиване ме кара да се чувствам изпълнен с желание да покорявам нови висоти.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

Е, това определено е най-трудният въпрос. Бих искал да предавам знанията, които съм придобил през изминалите години, като през това време не спирам да се уча. „Почивката след първите сто години“ – обичаше да казва преподавателката ми по математика в гимназията. Ще продължавам да развивам не само уменията ми по програмиране, а и също толкова важните, дори бих казал по-важни – soft & presentation skills. Ще поставям пред себе си все по-големи предизвикателства и ще покорявам все по-високи върхове.

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Това, което бих посъветвал хората е, да не се отказват, когато стане трудно. Не спирайте да търсите отговорите на въпросите си и помнете, че понякога, за да успеете, трябва да рискувате. Не винаги нещата са сложни, даже напротив. В повечето случаи са прости, на една крачка разстояние. Просто трябва да я направите.

---

Не се колебай да се впуснеш в собственото си предизвикателство, да навлезеш в света на програмирането и кандидатствай за безплатния ни курс Programming Basics! Ако историята на Теодор ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.