Аз, програмистът, прекарвах цялото си време разглобявайки играчките си. Взимах инструментите на баща си и каквото не се отваряше с отвертка, винаги се отваряше с чук. А от частите сглобявах нещо ново.

Аз, програмистът, нямах проблеми по математика, даже пишех домашните на всичките си съученици, а те ми купуваха вафли в междучасията.

Аз, програмистът, гледах вуйчо си да играе игри до сутринта и нямах търпение да стане от компютъра, за да пробвам и аз. А когато беше в настроение, играехме заедно.

Аз, програмистът, пълних касичката си, за да си купя компютър. Все още пазя харддиска му, пълен с любими игри, които спасих, когато съвсем му разказах играта.

Аз, програмистът, се научих сам на много неща. Не спирах да търся, да се ровя по форумите и да се опитвам да създавам неща. Дори и много от тях да не се получаваха.

Аз, програмистът, успях да хакна интернета на съседите и бях изключително горд от себе си. Нищо, че беше по-бавен от нашия.

Аз, програмистът, гледах на света по съвсем различен начин и намирах логика там, където другите не я виждаха.

Аз, програмистът, завърших успешно и напук на баба и дядо, които все повтаряха, че компютърът ще ми изпие мозъка, им направих семеен сървър, за да слагам всичките ни снимки, за да не ги губят. Те все още ги предпочитат на хартия.

Аз, програмистът, обичам това, което правя, и дори и да се ядосвам понякога, няма да забравя всичко, което ме вдъхнови… и няма да спра да създавам.

Аз, програмистът, се сдобих със семейство. А в семейството – малък програмист.

Аз, програмистът, исках да предам знанията си на малкия програмист, който тайно взимаше отвертките и чука ми, а после намирах скрити парченцата пластмаса, оставена след него.

Аз, програмистът, направих игра за малкия програмист, за да може да играем двамата.

Аз, програмистът, подарих стария си харддиск на малкия програмист и му казах, че като разбере как работи, всичко вътре е негово.

Аз, програмистът, разказвах на приятелите на малкия програмист най-различни неща и отговарях на въпросите им, защото виждах колко им е интересно. След като им помагах с домашните по математика, разбира се.

Аз, програмистът, разбрах, че има и други бъдещи програмисти, които ходят по стъпките ми.

Аз, програмистът, избрах да разкажа всичките си истории на тези програмисти. И го направих. Започнах да ходя по училищата и да споделям историите си.

Аз, програмистът, показах на много бъдещи програмисти, че всички въпроси, които имат, могат да бъдат отговорени, и че всеки проблем си има решение.

Аз, програмистът, говорих пред повече от 4000 потенциални бъдещи програмисти и знам, че не беше никак напразно.

Аз, програмистът, отговорих на всичките им въпроси и им показах всичко, което мога да покажа.

Аз, програмистът, няма да спра да вдъхновявам бъдещите програмисти.

„Аз, програмистът“ е инициатива на  СофтУни, осъществена с подкрепата на Microsoft България, която има за цел да запознае повече млади хора със света на програмирането и да ги привлече да се превърнат в ценна част от него.

Ние, програмистите, искаме да вдъхновяваме още много млади хора да поемат по пътя на програмиста. Ако сте представители от дадено училище и желаете ние, програмистите, да говорим пред вашите ученици – за нас би било огромно удоволствие да ви посетим. И както при всяко нещо, и тук има правило, само едно - инициативата обхваща ученици от осми клас нагоре. А ако някой друг програмист мисли като нас и би искал да бъде доброволец в мисията да вдъхновяваме младите хора, е винаги добре дошъл. И в двата случая можете да се свържете с нас на имейл silvia@softuni.bg. Ще се радваме заедно да правим редица интересни презентации, да представяме апове, да участваме в игри и да разказваме истории! Очакваме ви!


Автор: Румен Янев