Днешната успешна история те среща с Калин Стоев – студент по информатика в НБУ и софтуерен инженер в Sensata Technologies. Както той сподели, обича спонтанността, адреналина, обувките и моторите. За него моторите развиват самоконтрол и отговорност – „точно както трябва да реагираш и в ситуациите в офиса, бързо и абстрактно“. Въпреки много трудности и усложнения по пътя, Калин не се отказва и постига целта си да се развива в сферата на програмирането. Ето какво още ни разказа той за своята СофтУни история:

Как започна историята ти със SoftUni?

Историята ми със СофтУни е доста интересна и има своите ups’n’downs. През 2016 година, след завършването на средното ми образование, исках да запиша СофтУни с идеята да изкарам всички курсове по пътеката за дипломиране и междувременно да си намеря стаж, евентуално дори junior позиция за работа. Проблемът беше, че родителите ми държаха да уча и във висше учебно заведение и не одобряваха особено идеята за СофтУни.

В последния момент записах и в НБУ. Първите лекции в НБУ бяха предимно теоретични, а аз нямах търпение да започна да пиша код пред компютър и да се запознавам с хора в тази сфера. Взех решение да уча паралелно в СофтУни и НБУ, но ако трябва да съм абсолютно искрен, СофтУни ме спечели. Атмосферата по време на лекции, интересните личности, с които се запознах, възможността да пием по бира след лекцията и да обсъждаме вълнуващи теми от бранша – всичко беше една сбъдната за мен мечта.

Кои обучения завърши при нас и кое е най-важното, което обучителният процес остави в теб като впечатление?

Завършил съм Tech Module, C# Web 3.0 и JS Core 3.0, като любимият ми модул беше C# MVC Frameworks - ASP.NET Core, воден от Ивайло Кенов. Именно този човек бе едно от най-големите ми вдъхновения що се касае до софтуер. Начинът, по който обясняваше беше завладяващ – винаги даваше забавни примери, близки до живота, които помня до ден днешен.

Курсът беше повече от полезен. Винаги щом зададеш въпрос, Ивайло е насреща с интересен пример, в който задължително фигурираше котка. Присъствал съм и на доста събития извън СофтУни, водени от него, като дори съм имал и честта да пия бира с него след събитието.

Какво мислиш за лекторския състав на SoftUni?

Начинът на преподаване на лекторския състав беше много добър. Голям процент от всичко ново, което ни показваха, веднага след това трябваше да направим сами. Което, лично за мен, е най-ефективният начин за запомняне.

Всички неща се упражняваха по няколко пъти, по опростени за нас начини и чрез доста интересни примери, с идеята да останат трайно в съзнанието ни. Практическите задачи бяха доста интересни и някои от тях изискваха да излезеш от комфортната си зона, което е подготовка за работния процес. Признавам, прекарвах редица безсънни нощи докато получа необходимия брой точки в Judge системата, но накрая винаги си струваше.

Какви са впечатленията ти от курсовете?

Благодарение на тези курсове получих основата, която ми трябваше, за да започна работа в бранша. Курсовете са добре структурирани, особено ако си начинаещ и готов за предизвикателства.

Всеки в тази сфера е готов да ти подаде ръка да изплуваш, което ти дава още по-голям стимул да се развиваш. Ежедневието ми стана особено динамично и натоварено покрай двата университета и стажа, който започнах, и единствено съжалявам, че не успях да запиша още курсове.

Какво се промени за теб, след като започна обучението си при нас?

Социалният ми живот се промени в известна степен, а кариерният ми път имаше много ups and downs. Благодарение на курсовете в СофтУни, инвестираните от мен време и усилия, успях да намеря стаж, който дори не беше платен в началото. Амбицията ми да покажа какво мога обаче бе по-силна от всичко.

Започнах стаж в Американското посолство в София, като .Net програмист. Предизвикателството беше голямо, но аз съм човек, който обича предизвикателства, и се хвърлих в „дълбокото“ без да се замисля. От колегите ми черпих много полезен опит и информация.

В даден момент получих задача, която ми се струваше непосилна, но с много желание и усилена работа, успях да я завърша до края на стажа, който беше 11 месеца. Разликата от първия ми ден там до последния беше огромна. С 11 месеца опит зад гърба си и много нови номера в ръкава ми, бях готов за следващата крачка в кариерното ми развитие.

За жалост, нещата в живота не стават винаги така както ни се иска. Бях принуден да се откажа за момент поради лични причини и това забави доста процеса ми на развитие. След около година, започнах отново с лични проекти, които до ден днешен желая да развия като StartUp-и. Веднага щом си стъпих на краката и влязох в крачка с всички новости, като технологии и иновации, започнах да търся нова работа.

Именно тогава започнах в Sensata Technologies като софтуерен инженер. Приятно ме изненадва фактът, че екипът ми винаги е бил добронамерен и готов да подаде ръка, за което съм безкрайно благодарен. В момента разработваме софтуер за автоматизация на машини, като главният продукт са термодатчици за автомобили. Колизията между хардуер и софтуер е интересен процес, особено когато ти го правиш реалност.

Какъв съвет би отправил към бъдещите курсисти на СофтУни?

Бил съм на ръба да се откажа от програмирането няколко пъти. Въпреки всички пречки по пътя ми, успях да стигна далеч с усилена работа и желание да се развивам. Съветът ми към бъдещите курсисти е да не се отказват от това което правят, колкото и трудно да им се струва.

Чувството да видиш как редовете код, които си писал, се визуализират и „съживяват“ пред очите ти, е пристрастяващо. Именно тогава разбираш, че въпреки трудностите и безсънните нощи, всичко се отплаща в даден момент.

---

Ако искаш да изпиташ същото удовлетворяващо усещане като Калин, да станеш част от една перспективна индустрия и да правиш това, което обичаш, в сферата на програмирането, сега можеш да направиш първата крачка с безплатния Programming Basics курс. Историята на Калин е наистина вдъхновяваща и ако търсиш още мотивация и вдъхновение, просто отвори блога ни. Пиши ни на content@softuni.bg, за да споделим и твоята СофтУни история!