В днешното интервю ще се срещнеш с Иво Николов. Иво е на 26 години от Козлодуй, завършил бакалавър по Предприемачество и Маркетинг във Великобритания. В момента е магистър по Киберсигурност във Военна Академия "Г. С. Раковски" и работи като софтуерен разработчик в "Информационно обслужване" АД, отдел "Java технологии". Заменя маркетинга с програмирането, а в СофтУни го отвежда желанието за практическо обучение с моментални резултати. Ето какво още ни разказа Иво в своята СофтУни история:

Как започна историята ти със SoftUni?

Моето приключение със SoftUni започна през лятото на 2019 г. Работих като специалист по дигитален маркетинг в голяма международна компания, която се разширяваше с бързи темпове, очаквайки пълна мобилизация на служителите в проекти в някакъв момент от бъдещето. Това не се случи веднага и ръководителите окуражаваха своите екипи да карат обучения, с които да развиват дигитални умения.

Разговарях с един приятел, че ми се иска да захвана и да правя нещо практично, което на секундата да ми казва правилно ли подхождам или не. И той ми предложи да запиша курса Programming Basics към SoftUni с Java, тъй като е строго типизиран и силен език и ще подхожда на моя характер. Моят приятел бързо обори всичките ми съмнения, че програмирането е само за хора със силни познания в математиката, алгоритмите и т.н.

Оказа се, че е за хора, които могат да предложат и развият решение на проблем с милион и повече начина за изпълнение. Естествено, бях се натъквал и на други академии и техни реклами, но почти всички мои приятели и познати бяха заложили на SoftUni. Доверих се на преценката им и до ден днешен съм изключително доволен.

Кои обучения завърши при нас и кое е най-важното, което обучителният процес остави в теб като впечатление?

Преминах през пълната Java пътека – от Programming Basics до Frontend модула с Angular, като също така преминах и през Windows System Administration курс. Целият изминат път ми отне точно 2 години. Мога да кажа, че във всички курсове имаше поне по един момент от обучението, който те „чупи“ дни наред и те държи буден до късно, докато го разбереш.

Но след това ти става част от инструментариума и подходите, с които боравиш в реалния свят. А всички тези елементи, заедно като блокчета на пирамида, те изграждат като специалист. Като се започне от първия System.out.println(“Hello World”);, през първия for each, първия class, вдигане на MySQL база данни, и се стигне до генериране и вдигане на Spring Boot и обвързване на отделни frontend и backend технологии за един проект. A с Windows System Administration курса още на първата лекция се научих как да преинсталирам, тъй като избързах малко и с Windows Server си затрих целия hard drive и операционна система (добре, че в последния момент си направих back-up на проекта за Java Web модула).

Забавното бе, че първата ми реакция беше „Сега кой компютърен специалист да намеря да ми го преинсталира?“, докато не осъзнах oh, wait, that’s me… Лекторите винаги помагат, но реалността е, че неволята и трудностите най-много учат как да се ориентираме и да помагаме на себе си и един на друг. Емоциите винаги са били силни и завършваха с лично удовлетворение.

Какво мислиш за лекторския състав на SoftUni?

Лекторският състав на SoftUni във всеки един от курсовете беше на много високо ниво, а с някои от тях даже се оказахме и колеги в работа. Помня лекциите на Илия Идакиев и Лъчезар Банев, които ни показваха допълнителни имплементации към уеб проектите, и упражненията с Мартин Паунов в Java Fundamentals, който се „чупеше“, докато получи 100/100 в Judge и извика заветното „Йей“.

Това, което винаги ми правеше впечатление, е как въпреки притеснението и адреналина да говорят пред хора, никой не се притесняваше да прави демонстрации от нулата, без да си подготвя предварително templates, както и ако някъде се запъне, как подхожда при търсенето в интернет.

Какви са впечатленията ти от курсовете?

Изключително съм доволен от програмите, които се подготвят и преподават на студентите. Фокусът върху практиката и изучаването на програмиране, пишейки колкото може повече код, анализирайки и оптимизирайки го, дава едно огромно преимущество на SoftUni пред висшите учебни заведения в България. Ясно е, че голяма част от подробностите, детайлите и спецификациите се преподават в детайлни 4-годишни бакалавърски програми и магистратури и не могат да се покрият на 100% в курс за 2-3 месеца.

Но както технологиите и езиците за програмиране се развиват динамично, някои на няколко месеца, така и теорията не трябва да изостава в миналото. Според мен изготвените програми обхващат не само върха, а и една голяма част от образния „айсберг“ на програмирането. Докосвайки се до това, всеки става по-любознателен, търси допълнително теория и информация, която да приложи на практика и да доразвие наученото.

Какво се промени за теб, след като започна обучението си при нас?

Първоначално някои маркетинг колеги реагираха с насмешка, че опитвам да науча програмиране, при положение, че бях и сравнително неопитен в бизнес сферата. Семейството ми и приятели ме подкрепиха напълно и аз продължих с цялата пътека. Курсовете по такъв начин ме мотивираха и амбицираха да уча, не може напълно да се обясни.

Имал съм немалко моменти, когато е 2-3 през нощта в работна седмица и опитвам да реша проблем за някоя задача или проект. Не защото крайните срокове са ме притискали, а защото сън и мира не ми дава, докато не намеря решение. В края на 2020 г. след курса по бази данни смених работата на вътрешно ниво в бившата ми компания и там успях да придобия опит с вътрешен, строго типизиран език за програмиране, което бе интересна съпоставка с наученото досега с Java.

С немалко трудности преминах през няколко периода, в които трябваше да съчетавам едновременно работа, семейни ангажименти, учене и писане на проекти до 3-4 сутринта. Не беше лесно, но точно в тези трудности човек осъзнава колко много може и иска да даде от себе си в нещо, което изгражда от нулата. А да чуеш и от оценяващия твоята защита думи като „нямам абсолютно никакви забележки“, „личи си колко труд е вложен“, „можеш само и единствено да надграждаш“ е по-ценно от всяка оценка и сертификат.

След края на Web и Frontend модулите знаех, че е време за ново начало на място, където ще мога да се фокусирам изцяло върху Java, и го намерих. Ръководителят и колегите ми в „Информационно обслужване“ АД още по време на recruiting процеса видяха, че искам единствено възможност да покажа какво зная и колко ще дам от себе си в проекти. Още от първия ден ми се гласува доверие, впуснахме се в задачи и днес с удоволствие мога да кажа, че участвам в изграждането и развитието на национални системи за българската държавна администрация. Пропуските, които имах, и тези, които все още имам като млад програмист, ги запълваме с помощта на дългогодишните специалисти и професионалисти, като надграждаме повече и повече с нови и различни задания и технологии.

Какъв съвет би отправил към бъдещите курсисти на SoftUni?

Съветът ми към всеки един, който се колебае дали програмирането е за него или нея, е просто да опита. Единствено може да спечелите и то много, като визирам всичко друго преди трудовите придобивки в сектора. Защото впоследствие ще осъзнаете, че това, което сте развили в себе си като характер и умения, е безценно.

Материалът, заданията, проектите и преподавателският екип в курсовете на SoftUni с ръка на сърце мога да кажа, че направиха моя мироглед малко по-широк, откриха пред мен много нови врати към познанието и възможности за развитие. Има едно клише, че никога не се забравя първото гадже и любов. Мога да добавя, че никога не се забравя първият курс и първото "Hello, World!". Бъдете любознателни, SoftUni с ваша помощ ще развие у вас един нестихващ интерес към технологиите и програмирането!

---

Ако и ти си в търсене на нова страст, която да те държи буден, но да ти носи удовлетворение, извърви своя път към успешна реализация, започвайки с безплатния курс Programming Basics. Намираш историята на Иво за мотивираща и вдъхновяваща? Прочети и други такива в блога. Там ще разкажем и твоята, ако ни я споделиш на content@softuni.bg!