Няма устройство в къщата ти, което да не работи с помощта на някаква печатна платка. Било то дистанционното ти, компютърът, телефонът, телевизорът и дори най простата играчка, всички те функционират благодарение на малко фибростъкло, мед и разбира се, електричество.

Какво е печатна платка?

Колкото и да ми се иска, няма как да избягаме от точните определения, затова смело ще цитирам Wikipedia: „Печатната платка в електрониката е пластина, направена от диелектрик, върху която е оформена поне една електрическа верига, провеждаща електрически ток. Тя е предназначена за механично закрепване и електрическо свързване на различни електронни компоненти. Електронните компоненти върху платката са свързани чрез своите изводи с проводящия контур, играещ ролята на проводник, най-често чрез запояване.“

Платката е градът, компонентите в нея са различните сгради, а пък пътищата, които ги свързват са електричните медни вериги, които минават през цялата платка.

Защо е печатна?

Печатните платки произлизат от електрическите системи за свързване, които са били използвани в средата на 19-и век. Първоначално метални ленти или пръти са свързвали големи електрически компоненти, монтирани на дървени основи. По-късно металните ленти били заменени с проводници, свързани към винтовите клеми, а дървените основи били заменени с метални рамки. Това значително смалило мащаба на системите и ги направило по-удобни и по-сложни.

През 1925 г. Чарлз Дюкас от САЩ разработва метод, използващ галванизирано покритие. Той създава електрическа пътека директно върху изолирана повърхност, като я отпечатва през шаблон със специално електропроводимо мастило (откъдето и името). Този метод бива подобрен с годините, спестява много време и усилия, смалява мащаба още повече и позволява направата на сложни вериги с множество компоненти, свързани по максимално подреден и логичен начин.

Как работи?

Стандартна печатна платка в най-основната си форма е пластмасова дъска, покрита с фибростъкло. Компонентите са монтирани върху нея и са свързани с малки електропроводими пътеки. Те позволяват на електрическите компоненти на платката да функционират позволявайки на електрически ток да достигне до тях. Платките могат да бъдат еднослойни, двуслойни, многослойни, гъвкави, твърди и меки, а компонентите, които могат да бъдат поставени върху тях включват батерии, резистори, транзистори, превключватели, кондензатори, диоди, сензори и още много.

За да научиш много повече за печатните платки, работата с тях, основните електрически принципи и закони и електрическите схеми, не се чуди, а се запиши за предстоящия ни курс Electronics Basics. Той е подходящ за всички, които се интересуват от писането на микроконтролери и имат желание да създават периферия към него. Също така курсът е специално насочен към хора със софтуерен профил, които искат да се развиват в хардуерни компании. Първата лекция е на 20 октомври, запиши се сега!