В нашата нова рубрика ще ви споделяме вдъхновяващи интервюта с едни от най-успешните ни курсисти като научите повече за тях - как са разбрали, че програмирането е в кръвта им, какво ги мотивира да се развиват, кои са били най-големите им трудности и други интересни въпроси. Кои са грешките според Ивайло, които водят до провал и на липсата на какви качества се дължат, разберете в това интервю. 

Здравей, Ивайло! Можеш ли да се представиш с няколко думи за читателите на нашия блог?

Здравейте! Аз съм Ивайло Димов и съм част от завършилите първия випуск на Софтуерния университет. В момента съм Java back-end developer в българска компания - EGT Interactive.

Какво те привлече към програмирането? 

Винаги съм обичал да създавам, да решавам проблеми, да ставам по-добър. Програмирането ми дава всичко това, но и взима. Ако сте решили да учите това, се въоръжете с много търпение и още повече време.

Какви програмни езици владееш и защо избра точно тях?

Още в началото на обучението си бях привлечен от Java, защото е доказано мощен език за back-end и е част от open source света. А аз вярвам, че споделеното знание е сила. В работата си се налага да пиша и на JavaScript, понякога bash скриптове, разбира се и SQL, да чета и разбирам PHP, python и всичко, което срещна.

Как научи за Софтуерния университет?

Научих за Софтуерния университет от един приятел, записахме се заедно.

А защо го избра? 

Избрах го заради възможностите, които обещаваше г-н Наков - сигурна реализация за най-добрите. Но знайте, че за да сте успешни, няма кой да свърши работата вместо вас. Налага се сами да прочетете доста книги, да настъпите много NullPointer-и, много "undefined is not a function" и ако не се откажете, ще успеете, но сами.

В каква форма се обучаваш и защо избра именно нея?

Започнах като редовен ученик, но трудно го съчетавах с работата на смени (дневни и нощни) и се наложи да продължа до края в online форма.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението ти в Софтуерния университет?

Най-трудно ми беше да чета и оценявам чужд код. Но програмирането е колективна дейност, така че това се оказа много важно умение, което продължавам да развивам.

Жените или мъжете са по-добрите програмисти?

Не съм забелязал закономерност, може би защото съм срещал много малко жени програмисти. Но ако притежавате логично мислене, полът не е от значение.

Каква е настоящата ти работа, свързана ли е с програмирането?

В момента работя като Java програмист. Като екип разработваме сървър за казино игри, както и самите игри, които се предлагат на online казина. Работата ме сблъсква с нетривиални проблеми, всеки ден е различен, което я прави много предизвикателна и удоволетворяваща.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

И след пет години, ще продължавам да уча, ще чета и предизвиквам знанията и уменията си. В тази бързо развиваща се сфера, никой не може да си позволи да спре. Надявам се покрай мен да има по-опитни, от които аз да се уча и по-млади, които аз да уча, така че заедно да вървим напред.

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Видях много да се отказват или да се провалят. Това, което им липсва, е последователност, решимост и търпение. Процесът отнема месеци, година или две. Започнете с основите - запишете курс по основи на програмирането. Овладейте ги до съвършенство! Поставяйте си привидно невъзможни цели. Самото им преследване ще ви научи на повече, от колкото да преповтаряте туториъли от интернет. Не се отказвайте, дори и цял ден да загубите върху десет реда от кода си. Ден, в който сте научили нещо, не е загубен.

За още успешни истории, следете новата ни рубрика "Code to success"! Ако имате и вие вдъхновяваща история, която искате да споделите с нас, може да пишете на sonia@softuni.bg. A ако искате и вие да сте на мястото на нашите успешни курсисти, направете първата крачка като кандидатствате за безплатния курс Programming Basics от ТУК.