Днес ще те срещна с Петър Томов – Java developer в Skimprot, превърнал нещо, което е смятал, че ще бъде само хоби, в професия, в която се развива днес. Макар и далеч от България, Петър успешно се възползва от ресурсите на СофтУни, за да започне да гради съвсем различна кариера от дотогавашната му. Ето какво още ни сподели Петър:

Как започна историята ти със SoftUni и през какви обучения премина?

Търсих курсове по програмиране в интернет. Знаех, че друга академия предлага обучения, но се оказа, че СофтУни са по-гъвкави, защото се предлагат и изцяло онлайн курсове.

Минах през цялата Java пътека. В мен остана впечатлението, че материалите са добре подбрани, а лекциите са добре структурирани. Никога няма да забравя първия изпит в Programming Basics. Не можах да повярвам, че реших всички задачи и получих максимална оценка. Това ми даде огромна мотивация да продължа напред.

Какво мислиш за лекторския състав и курсовете на SoftUni?

Като цяло преподавателите са на добро ниво. Изключително добро впечатление ми направиха Любомир Томанов, Чавдар Митков и Мартин Паунов. Материалът е изчерпателен и дава добра основа за развитие. На някои места можеше да се разширят лекциите като в Programming Basics, ООП-модула и курса по Spring Web.

Какво се промени за теб, след като започна обучението си при нас?

Когато започнах курса, работех в системата на ООН в Женева. Професията ми бе коренно различна от програмирането. Имах свободно време след работа и се чудих как да го запълня. Съвсем случайно реших да пробвам с програмирането и така се включих в Java пътеката на СофтУни.

В началото си мислех, че ще е като хоби. Никога не съм си представял, че ще работя като програмист, тъй като смятах, че са нужни много години учене и много задълбочени знания по математика. Още в самото начало на обучението се запали интересът ми и с лекота прекарвах всеки ден след работа по 4-5 часа пред компютъра, решавайки задачи, а през уикенда отделях по 7-8 часа. Толкова се ентусиазирах, че с нетърпение чаках да свърши работният ми ден и да седна пред компютъра да решавам задачи.

Така стъпка по стъпка минавах модулите и точно 2 години, след като започнах обучението си, подписах и трудовия си договор като програмист. Никога не съм вярвал, че е възможно за 2 години човек да направи толкова рязка промяна в професията си. Всичко това стана благодарение на обучението ми в СофтУни и кариерния център.

Какъв съвет би отправил към бъдещите курсисти на СофтУни?

Да не преписват на изпитите, защото в крайна сметка лъжат само себе си. Да решават задачите, които им се дават на лекциите и упражненията, както и по възможност допълнителните задачи. Това, че дадена лекция или тема не засяга пряко изпита, не означава, че следва се пропуска от студентите. Всички лекции и теми са важни и не са случайно сложени в обучителната програма.

Да не се отказват, ако не разбират новата материя (случвало ми се е да гледам лекция по 2-3 пъти, за да разбера материала). Да следват обучителната пътека така, както я предлагат в СофтУни, защото всеки модул е изключително важен. Да се постараят да научат колкото се може повече, докато са в СофтУни, защото когато започнат работа, няма да получават толкова добре подбрана и поднесена обучителна информация, а ще им се налага да търсят доста неща сами, което ще отнема много повече време.

---

Ако не си представяш, че е възможно, но искаш да опиташ, сега имаш възможност да тръгнеш по пътя на развитие като програмист. От хоби до кариера, можеш да направиш крачката с програмата по Софтуерно Инженерство на СофтУни – кандидатствай днес и започни с безплатен курс Programming Basics. В блога ще откриеш още истории, които ще ти разкрият пътя на курсистите и впечатленията им от програмата. Там ще се радваме да разкажем и твоята СофтУни история, затова те каня да ни я споделиш на content@softuni.bg!