Loading...

"СофтУни ме направи по-борбена и целеустремена" - запознай се с Мария Томович

avatar Мария Вълчева 6 минути
"СофтУни ме направи по-борбена и целеустремена" - запознай се с Мария Томович

Днешната ни супер успешна история ще те запознае с Мария Томович, която е едва на 19, но вече бележи успехи като Back-End Developer в Devrix. Започва работа веднага след гимназията и я съчетава със следване в специалност Информатика и Компютърни науки, а в при нас завършва Python пътеката. Историята ѝ със СофтУни няма най-лесното начало, но Мария ни доказва, че за да постигнем целите си, трябва да дадем всичко от себе си. Виж какво още ни разказа тя в следващите редове:

Как започна историята ти със SoftUni?

Спомням си, че още като мъничка проявявах огромен интерес към компютърните игри и в един момент бях започнала да си мечтая как един ден, освен да ги играя, ще започна да ги разработвам. Мисля, че всичко тръгна от там. Много исках да уча програмиране, но не знаех нито къде, нито дали изобщо има нещо подходящо за деца.


Майка ми ме беше записала на един workshop в друга академия, с продължителност от няколко дни, но тогава изобщо не ми хареса обстановката и категорично бях решила, че няма да отида отново там. Лятото, в което кандидатствах в гимназия, след като ме приеха в езикова такава, осъзнах, че не съм доволна от избора си и, че все пак нещо си ме влече към това да уча програмиране.


Тогава отново майка ми беше разбрала за СофтУни от неин колега, и въпреки неприятния ми предишен опит, някак успях да се убедя и се записах да опитам. Още от първата лекция се влюбих в обстановката, в която попаднах. Тук вече преподавателят говореше на лесен и разбираем език, хората около мен бяха освен мотивирани и жадни за знания, и изключително дружелюбни, винаги склонни да помагат.

Кои обучения завърши при нас и кое е най-важното, което обучителният процес остави в теб като впечатление?

Опитът ми в СофтУни всъщност е малко по-нетипичен. В 8 клас се записах на Programming Basics със С# и успях да изкарам както него, така и Fundamentals модула. Тогава обаче не се справях особено добре, бях си взела и двата изпита с незадоволителни оценки, като дори карах Fundamentals два пъти, понеже първият път имах 3 на изпита и исках да повиша оценката си и да затвърдя знанията си, но не се получи.


Тогава се отказах и в продължение на 2 години не спирах да го възприемам като един провал. Смятах, че колкото и да ми е интересно и да ми харесва, от мен няма да стане програмист и никога няма да се справя с цялата обучителна програма, още по-малко да завърша с отличен и да започна да работя като програмист. В 11 клас вече си бях избрала друга професия – юрист, която в действителност ми харесваше, но нещо в подсъзнанието ми не спираше да ме разколебава и да ми казва, че всъщност искам да бъда програмист.


След доста умуване и разговори с близки хора, един мой близък приятел, който също е програмист, ме попита защо пък да не си дам втори шанс, докато съм все още в гимназия и не ми се е наложило да направя категоричен избор. Записах се отново, този път с Python, понеже исках да пробвам нещо ново и различно. Този път се постарах и вложих цялата си енергия в това да се науча, задавах въпроси, които като по-малка се срамувах да задам, решавах задачи и не се отказвах, колкото и да са били трудни.


Така малко по малко минавах курс след курс, винаги с отлични оценки, благодарение на всички инвестирани усилия от моя страна, и все повече се влюбвах в професията и знанията, които придобивах. И двата пъти СофтУни ми даде много солидна основа, на която да стъпя, но този път подходих по-отговорно и използвах максимума от това, което ми беше предоставено. В крайна сметка успях да завърша цялата Python пътека и да докажа на себе си две неща:


  1. Неуспехите не трябва да ме отказват, а мотивират, и грешките наистина се правят, за да се учим от тях.
  2. Вложените усилия винаги се отплащат, стига да имаш достатъчно желание да постигнеш това, за което се бориш. Няма нищо невъзможно и това, че веднъж си пробвал и не е станало, не го прави такова.

Какво мислиш за лекторския състав на SoftUni?

Може би това, което остави най-трайно впечатление в мен, бяха енергията, желанието и хъсът, с които лекторите преподават. Много от тях не се ограничаваха само до задължителния материал в лекциите, а ни показваха допълнителни и интересни неща от практиката, когато сме имали повече време. Дори са оставали до по-късно след самата лекция, за да ни покажат нещо готино и най-вече ново за нас, което те използват в работата си.


Също така винаги се стараеха да отговорят максимално изчерпателно на всички въпроси и да няма недоизчистени такива. Имах възможността да присъствам на лекциите на място, когато все още не беше започнала пандемията, но и имах доста курсове, които поради обстоятелствата се проведоха изцяло онлайн.


Отново това, което ми направи най-силно впечатление, беше, че независимо от обстоятелствата, лекторите винаги успяваха да преподадат качествено материала, така че да достигнат до нас. Макар и от разстояние, винаги успяваха да помогнат на всеки един от нас дори и индивидуално, като най-вече се забелязваше желанието, с което го правят.

Какви са впечатленията ти от курсовете?

Като човек, който обича подредеността и структурираността, нямаше как да не ми направи впечатление колко добре е структуриран материалът в курсовете. Както от гледна точка на цялостния курс – подредбата на лекциите, упражненията, които се даваха след тях, начинът по който са разделени самите курсове и темите в тях, така и за всяка една отделна лекция имаше ясна структура.


Преминаването между засегнатите теми в една лекция беше винаги изключително плавно и меко, с възможност да осмислиш и разбереш материала до момента, преди да се продължи със следващото нещо. Огромна роля изиграха и задачите на упражненията, които винаги бяха написани по интересен начин. Не бяха като университетските задачи, които звучат по супер сух и скучен начин, а винаги имаха някаква тематика и ясна цел, поставена в самата задача.

Какво се промени за теб, след като започна обучението си при нас?

СофтУни ме направи по-борбена и целеустремена. Научи ме да преследвам това, което искам, и да не се отказвам, колкото и трудно да е едно нещо. Разбрах, че неуспехите са временни, и те не са пречка, а една малка спънка по пътя.


Най-важното, което успях да взема от обучението си в СофтУни бяха универсалните и фундаментални знания. Научих се да мисля логически и да гледам на проблемите, с които се сблъсквам, по съвсем различен начин, както и да гледам на голямата картинка, когато трябва да измисля решение на даден проблем.


Това беше и нещото, което най-много ми помогна на работа. Всъщност в Devrix работя с технологии, които бяха напълно непознати за мен при започването ми. Но точно благодарение на фундаменталните знания, които придобих в СофтУни, се адаптирах изключително бързо и още след 2-3 седмици започнах да работя по най-големия ни проект. Вече половин година по-късно натрупах толкова много знания, които не съм си и представяла, че мога да науча за толкова кратък период.


Това са нещата, които най-много ми помогнаха от обучението ми в СофтУни – адаптивността, фундаменталните знания, научих се да уча по-лесно, бързо и ефикасно и да не се страхувам от грешки и неизвестности. 

Какъв съвет би отправил към бъдещите курсисти на СофтУни?

Да не се отказват и да не се ограничават, а да грабят знания с пълни шепи от всички възможни източници. Няма нищо, което да не може да се постигне с достатъчно желание и хъс, и малките падения не са постоянни. След тях идват успехи, стига да си склонен да работиш за тях.

---

Решен ли си да се бориш за постигането на целите си? Ако и ти като Мария мечтаеш да станеш програмист, запиши се сега за безплатния ни курс Programming Basics. В блога ни ще откриеш още вдъхновяващи истории, които ще те запознаят с пътя и развитието на нашите курсисти. А ако и ти имаш успешна СофтУни история за споделяне, пиши ни на content@softuni.bg, за да разкажем и нея!