Здравейте, някой по- опитен би ли споделил дали подобен подход на конструиране на функцията (взаимстван от JAVA OOP) е приемлив за употреба?
https://gist.github.com/CvetanPetkov/8be62fa6f95dad3e78acd96bdfd75ce9
Честно казано не виждам много полза от доста от нещата, функциите в долната част изобщо не се използват, а самите IIFE-та ако идеята им е да ограничат живота на временните променливи в тях, ако използваш let един scope ще свърши същата работа, въпреки че даже и това си мисля че е overkill, ако функцията ти не е гигантска те няма да са наоколо за дълго така или иначе. Може би пропускам смисълът обаче, ако кажеш каква ти е идеята може да дам по конкретни съвети.
Благодаря, явно е безсмислено. Идеята ми беше функцията да си има нещо като конструктор, 'сет- ери' и 'гет- ери'.
Конструктор, сетъри и гетъри със сигурност са смислени неща :) , както трябва вече да си видял след лекцията за класове езикът си има дръжавен начин да ги прави. Примерът предполагам е непоказателен защото функциите не се виждат отвън, но не се и използват вътре затова не видях смисъл от тях, иначе ако това ти беше идеята е абсолютно смислена.