След дългите мъки с една от задачите от курса Programming Basics, ми дойде музата да напиша едно стихотворение. Първото което някога съм писал.(и най-вероятно последното)


Беше битка.
Submit след Submit,
намираше ли Той всички пукнатини
в моя код.

Но аз за да стана,
млад програмист зная
от издръжливост и упоритост,
не трябва да скатая.

Грешка по грешка,
ред по ред.
Настървен и жаден за признание,
сто от сто да видя, си е начинание.

С изолирбанда въоръжен, 
кода залепен
и Джъджа посветен,
е надхитрен.

Но защо ли чувствам празнота,
плитка ли е победата?
Май с този изолирбан,
кода изглежда малко... нае***...