Искам да питам, дали сте решавали тази задача,какво правите, за да избегнете дългата проверка за тези символи !?@#$%^&*()_+-=[]{}|: и какъв алгоритъм изпозвате за поправяне на грешките. Аз откривам грешките и записвам техните индекси във вектори, но не се сещам как да определя центъра на грешката. Изпробвах много начини, например разделем размера на 2 и добавям 1, но нещо не се получава. Може ли някава идея?
Ето и едно решение от мен https://pastebin.com/Hhyn14v9 Всички символи, различни от '.' (dot) ги намирам още при въвеждането на данните и ги съхранявам в string, а началната им позиция (ред, стълб) във вектор. След това хващам всеки символ от стринга и намирам редът с най-много такива символи. След което обновявам позицията (само реда, колоната вече я имаме) във вектора. Накрая "нулирам" матрицата със символи '.' (защото вече не ми трябва и я преизползвам), поставям грешните символи на местата им и отпечатвам. Може да се оптимизира малко, например отпечатването да стане със stringstream и т.н. Не проверявам дали символите са някои от зададените в задачата, защото разчитам на коректни входни данни, но не е трудно да се добави и такава проверка.
Интересна задача!
Аз не успях да измисля наистина елементарен начин за решаването ѝ, какъвто най-вероятно има, като се има предвид, че е за нивото на този курс.
В карайна сметка, реших да използвам вектор от стрингове за входните данни, от който да намирам центъра на всяка грешка, а самите центрове записвам в нов вектор от стрингове, инициализирани само с '.', защото ми се стори по-чисто и ефективно решение, от това да модифицирам входните данни.
За откриване на самите грешки използвам find_first_of за да намеря горният връх (така намирам и колоната, на която се намира центъра) и после търся долния такъв (слизам по редовете и проверявам дали на същата позиция стои същия символ) - разликата между редовете на двата, разделена на 2, ми дава реда, на който се намира центъра на грешката. После премахвам вече откритият символ от символите за грешки, които подавам на find_first_of и повтарям цикъла, докато не открия повече грешки.
Това е цялото решение, но предполагам, че авторът на задачата е имал нещо по-красиво на ум, когато я е създавал.