Някои много отдавна сме се забъркали и няма оправия 

В тази връзка с прекалено многото отделено време ще поустна една историйка, която преди време си намери място във форума на Telerik Academy: 

SON: "Daddy, may I ask you a question?"
DAD: "Yeah sure, what is it?"
SON: "Daddy, how much do you make an hour?"
DAD: "That's none of your business. Why do you ask such a thing?"
SON: "I just want to know. Please tell me, how much do you make an hour?"
DAD: "If you must know, I make $100 an hour."
SON: "Oh! (With his head down).
SON: "Daddy, may I please borrow $50?"
The father was furious.
DAD: "If the only reason you asked that is so you can borrow some money to buy a silly toy or some other nonsense, then you march yourself straight to your room and go to bed. Think about why you are being so selfish. I work hard everyday for such this childish behavior."

The little boy quietly went to his room and shut the door.
The man sat down and started to get even angrier about the little boy's questions. How dare he ask such questions only to get some money?
After about an hour or so, the man had calmed down, and started to think:
Maybe there was something he really needed to buy with that $ 50 and he really didn't ask for money very often. The man went to the door of the little boy's room and opened the door.

DAD: "Are you asleep, son?"

SON: "No daddy, I'm awake".
DAD: "I've been thinking, maybe I was too hard on you earlier. It's been a long day and I took out my aggravation on you. Here's the $50 you asked for."

The little boy sat straight up, smiling.
SON: "Oh, thank you daddy!"
Then, reaching under his pillow he pulled out some crumpled up bills. The man saw that the boy already had money, started to get angry again. The little boy slowly counted out his money, and then looked up at his father.

DAD: "Why do you want more money if you already have some?"

SON: "Because I didn't have enough, but now I do.

"Daddy, I have $100 now. Can I buy an hour of your time? Please come home early tomorrow. I would like to have dinner with you."
The father was crushed. He put his arms around his little son, and he begged for his forgiveness. It's just a short reminder to all of you working so hard in life. We should not let time slip through our fingers without having spent some time with those who really matter to us, those close to our hearts. Do remember to share that $100 worth of your time with someone you love? If we die tomorrow, the company that we are working for could easily replace us in a matter of days. But the family and friends we leave behind will feel the loss for the rest of their lives. And come to think of it, we pour ourselves more into work than to our family.

Бирата е Основна Движеща Сила 

Брат ми е работещ програмист (Back end devolper с JAVA). Като се приберe след работа не си пуска компютъра дори, а най-странното е, че и събота и неделя не го пуска... явно не го е ударило болестта на програмиста :D

Иначе и аз съм на мнение, че не трябва да се стой 24/7 на компътъра! И 23/7 става 

Чак сега разбрах, че със строфата си "Свестните у нас считат за луди" Ботев е имал предвид не кого да е, а програмистите!

Тук в университета и в академията все се говори, че трябва да пишем код по 8-10 часа на ден, всеки ден, за да станем добри програмисти.Честно казано на мен това ми се струва прекалено много. Айде 3-4 -5(максимум) дни по толкова да отделям на седмица за тия пусти програмки може, ама повече вече почвам да изкуфявам.Чувствам се изолиран сам вкъщи пишейки код. Лятото пък да не говорим - слънце пече, 30 градуса, време само за басейн, а ти си се забол пред компютъра и циклиш.

Почваш да си губиш лека полека социалния живот така и е го е хората какво са написали в тая статия: "прекаленото много часове пишейки код води до лудост", еми прави са, то е логично. Не може живота ти да е само код, въпреки и за една година.През тая една година, тия хиляди часове седене пред компютъра и това губене на социален живот, те сринва толкова емоционално и психически, че после ще ти трябват 3 години та да се оправиш.

Аз уча в академията и съм минал C# 1,2 и ООП с отличние и не съм отделял чак толкова много време колкото се казва, даже повече айляк го карах, а преди това не съм се занимавал никога с програмиране. Вярно пролетната академия имахме доста повече време, ама и аз доста си разпусках.

Един приятел мислеше да почва да учи в академията, изгледа 1-2 лекций и като чу какво се говори, че трябва да отделяме по толкова време за учене и едва ли не цялата тая една година да ни е само програмиране и се отказа, вика тия са некви сектанти.

Не знам дали е добре така да се говори, хубаво е да се подготвят на нещо такова тепърва започващите, но ей на сигурно има и още доста такива като моят приятел, които са се отказали точно заради това нещо.