Поредната такава тема от такъв тип :) Четох такива теми и в УНСС, когато кандидатствах. Какво толкова се плашите хора с решението на живота си? :) Вече съм отговарял на такава тема и няма да дам същия традиционен отговор.

Отговорът ми е семпъл:

Просто прави това, което ти харесва, впускай се в приключенията - 12 клас си, животът е пред теб, можеш да сменяш университети, гаджета, градове, държави, приятели, докато намериш подходящите.

Ако СофтУни е на едно от първите ти места, хвани побачкай 1-2 месеца в "някоя квартална кръчма", изкарай парички за 1 семестър в СофтУни и се запиши. Така няма да хабиш парите на родителите си за експеримент. Ако не ти хареса, никой няма да те спре да се отпишеш и да запишеш друг университет.

Аз лично направих доста експерименти с образованието си. Записах УНСС след 12 клас. Изкарах 1 година тотално разочарован от българското държавно образование (отговарям ти на точки 4) и се отписах. На следващата година записах НБУ, където останах много приятно изненадан, тогава обаче проблемът бе в мен, моето свободно време и средствата, които трябваше да отделям за семестър и също напуснах след година. Сега съм записал СофтУни и съм 2 ниво. Кой знае на къде ще ме отвее вятъра. За сега съм решил, че това ми харесва. Правя каквото ми харесва. Обожавам да се занимавам с програмиране, да слушам, да говоря и чета това, за това и се опитвам да не изпускам конференции и курсове от различни източници. Те, също както университетите, отнемат време и средства. Но съм сложил главата в торбата, защото ми харесва.

През цялото това време на експерименти, държа да отбележа, че съм работил.

Така, че вместо да бъдете overprotected на по 18 години, просто се гмурнете в живота. Сега е моментът.