Здравей,

Аз съм от ниво #1 и ще се опитам да ти отговоря доколкото мога. Също така знай, че някои от отговорите ми са базирани на лично мнение, а не на факти:

1. Това, че си "гледал всички лекции от академията на Телерик" е доста относително. Защото едно е да гледаш, а съвсем друго да усвоиш материала. А дали си успял да направиш второто, само ти можеш да си отговориш. Освен това, има някои разлики между учебния материал в Телерик и в СофтУни. Основното е, че Телерик изучава .NET технологиите, докато СофтУни разглежда по-детайлно най-различни технологии вместо да се ориентира твърдо към една единствена. Друго което е доста полезно е самия факт, че си сред други надъхани колеги и си мотивиран да се справиш по-добре от тях и т.н. Това като цяло е предимство на присъствено обучение за каквото и да било. Участието в екипните проекти също носи ценен опит, както и курсовете от направлението за социални умения.

2. По принцип английският е майчиният език на програмирането. Така че трябва да се знае. А на какво ниво? Според наблюденията ми, има хора, които не знаят толкова добре английския според моите критерии и въпреки това се справят доста добре с учебния материал. Но при всички случаи колкото по-добре го знаеш толкова по-лесно би било да усвоиш материала.

3. В СофтУни забелязвам тенденцията да се опитват да правят лекциите в удобно за работещите време. В тази връзка, има много колеги, които едновременно работят и учат в университета и се справят доста добре. Но това вече си зависи и от самия човек, защото някои се учат по-бързо други не чак толкова. Освен това, ако имаш повече свободно време можеш да се възползваш от допълнителни курсове (например Fast-Track курсовете тук) и да добиеш повече знания. Колкото до социалния живот, зависи колко време отделено за социален живот те удовлетворява. Някои хора ходят по 1 път в месеца например по клубове или купони и са доволни, други го правят през ден и т.н. Също така, в университета има някои доста активни колеги в това отношение и организират доста интересни събития. Например днеска има Halloween парти, а освен това често се организират разни походи до хижи и т.н. Моето лично мнение е, че винаги можеш да балансираш нещата, но разбира се за сметка на това може да пропуснеш възможността да добиеш други интересни знания например :)

4. В момента съм записан в университет партньор на СофтУни (ВСУ) и точно по този въпрос един от професорите ни разясни нещо, което мисля да споделя. Общо взето, дипломата от ВСУ се издава на български и английски (тоест по национални и европейски стандарти) и следователно, се признава в цяла европа по закон. Но дали ще има някаква тежест, когато кандидатсваш за работа... това е отделен въпрос. :) Прави си сам изводите.

По-скоро предимството на диплома от държавен университет е, че получаваш все пак някаква диплома и по документ си "специалист", което в някои големи компании го изискват не толкова защото значи че си научил нещо кой знае какво в държавния университет, а просто за одит.

Поредната такава тема от такъв тип :) Четох такива теми и в УНСС, когато кандидатствах. Какво толкова се плашите хора с решението на живота си? :) Вече съм отговарял на такава тема и няма да дам същия традиционен отговор.

Отговорът ми е семпъл:

Просто прави това, което ти харесва, впускай се в приключенията - 12 клас си, животът е пред теб, можеш да сменяш университети, гаджета, градове, държави, приятели, докато намериш подходящите.

Ако СофтУни е на едно от първите ти места, хвани побачкай 1-2 месеца в "някоя квартална кръчма", изкарай парички за 1 семестър в СофтУни и се запиши. Така няма да хабиш парите на родителите си за експеримент. Ако не ти хареса, никой няма да те спре да се отпишеш и да запишеш друг университет.

Аз лично направих доста експерименти с образованието си. Записах УНСС след 12 клас. Изкарах 1 година тотално разочарован от българското държавно образование (отговарям ти на точки 4) и се отписах. На следващата година записах НБУ, където останах много приятно изненадан, тогава обаче проблемът бе в мен, моето свободно време и средствата, които трябваше да отделям за семестър и също напуснах след година. Сега съм записал СофтУни и съм 2 ниво. Кой знае на къде ще ме отвее вятъра. За сега съм решил, че това ми харесва. Правя каквото ми харесва. Обожавам да се занимавам с програмиране, да слушам, да говоря и чета това, за това и се опитвам да не изпускам конференции и курсове от различни източници. Те, също както университетите, отнемат време и средства. Но съм сложил главата в торбата, защото ми харесва.

През цялото това време на експерименти, държа да отбележа, че съм работил.

Така, че вместо да бъдете overprotected на по 18 години, просто се гмурнете в живота. Сега е моментът.