"Технически пък задачите изискваха конкретни неща, които някои хора даже не са чували. Как някой да генерира XML Report като даже не е чувал какво е XML? Говоря сериозно, наш колега ми каза, че си е нямал идея какво е XML и го разбирам. Абсурдно е напълно начинаещи да ги накараш да разберат какво е XML, а после и да започнат да работят с него и то в някакъв език за програмиране. Лекцията за XML беше доста късно."

Човек, аз преди СофтУни не съм се занимавала с програмиране. И за мен всеки един екипен проект значеше мозъчните ми клетки да правят шпагат, да гледам едно условие на екипния проект, в което почти разбирам какво значат всички термини. Още помня стреса от първия екипен проект - по Java. И се оправих. И е факт, че от екипните проекти съм научила най-много, точно защото не знаех нищо в началото и четох доста. Смятам, че така трябва да бъде - екипните проекти ни дават много повече от това да се научиш да работиш в екип. Учат де да търсиш и да се учиш сам. Не може да очакваш винаги да ти дават на работа само задачи, които знаеш как да направиш. Къде отива прогресът иначе? :)

Аз лично в нашия отбор правих експорта на XML-а. Знаех за XML-а колко... - чувала бях съкращението, но не знаех същността. Еми, човек, седнах, порових, прочетох, пробвах няколко начина за сериализация, почупих си главата, убих три дни и на края написах заветните няколко класа, с които се получи всичко. И това бяха едни от най-интересните и ползотворни дни в живота ми.

Едно време като учехме език в подготвителен клас в гимназията учителката ми (Лидия Кирилова, ПМГ Силистра - прекрасна жена, за това я споменавам с благодарност) ни сподели следното: Колкото по-голям речник ползваш, толкова по-добре ще научиш езика. Защо? Докато търсиш в големия речник твоята дума, ще се зачетеш в 5 други, освен това за твоята дума няма да има 5 значения, а 20 - богатство. Като учиш от лекциите само си ограничен, търсиш ли сам решението на даден проблем в интернет се обогатяваш неизмеримо повече, отделно, че когато намериш решението на проблем сам, а не ти го каже някой, няма забравяне после. Ако правим екипните проекти след края на курса (да са минали всички лекции) ще е доста по-лесно и ще са доста по неползотворно, според мен.

Не виждам проблем и в това, че в условието се говори за супермаркети. Как да правим игра, като учим бази данни... Харесва ми, че проектът има реална насоченост. Може да е скучно за някои - еми, няма да се занимават с бази данни след СофтУни... По-интересно ли щеше да е, ако се говореше за верига сексшопове или за продажба на космически кораби - все тая според мен... Същността е друга. Не ми пука за шоколадчетата и за биричките в таблиците - беше ми толкова интересно да вързвам базите и да уча нови неща и да мисля по архитектурата на проекта (да е жива и здрава Габи от отбора, с която направихме всичко, тя може би даже повече от мен, чудесно се работи с нея), че въобще не съм мислила защо в таблиците има бирички...

В презентацията на защитата ни на последния слайд имаше "Thank you"  за хубавия екипен проект ;) - най-интересния до момента.

EDIT: "Задачката е преливайте от пусто в празно" - Първото, което ми хрумна, когато прочетох условието беше, че ако работя за тая верига, първото, което ще направя, е да им унифицирам системата :D Вижда ми се несериозно да работиш с толкова бази :) Обаче същността на проекта е да се научим и да минем през всичките, за да видим, чуем и усетим как работят и това е безценен опит. Като ти се наложи нещо такова някога на работа (дали да поддържаш бази или просто да говориш с колегата, който поддържа базите), няма да си като в небрано лозе, а ще знаеш за какво става въпрос, ще си поне малко грамотен. Намирам това за хубаво.

Royal-е, знаеш, че много те уважавам и доста от това уважение идва от факта, че споделяш честно какво мислиш, та

No hard feelings и с уважение към тебе:

Яна