В нашата нова рубрика ще ви споделяме вдъхновяващи интервюта с едни от най-успешните ни курсисти като разберете повече за тях - как са разбрали, че програмирането е в кръвта им, какво ги мотивира да се развиват, кои са били най-големите им трудности и други интересни въпроси. Как Борислав е успял да вмъкне лекциите по програмиране в динамичното и напрегнато ежедневие, разберете в това интервю. 

Здравей, Борислав! Можеш ли да се представиш с няколко думи за читателите на нашия блог?

Аз съм Борислав Тотев, на 31 години съм и имам семейство с 2 малки деца. През 2005 година завърших ПМГ „Васил Друмев“, гр. Велико Търново, където бях посветен на математиката и физиката. Интересите ми към финансите и инвестициите ме отведоха в УНСС, където придобих магистърска степен по Финансов Мениджмънт. Вече повече от 11 г. работата ми е свързана с финансови и икономически данни, като в началото бях единствено от страната на бизнеса, определяйки какво трябва да направят IT хората, а впоследствие започнах и да работя рамо до рамо с тях.

Какво те привлече към програмирането?

Първите ми опити в програмирането бяха с цел да автоматизирам рутинни, често повтарящи се задачи, които трябваше да изпълнявам ежедневно в работата си. Вярвам, че целта на софтуера е да решава проблеми и да направи живота ни по-лесен. Реших да се развивам в тази посока, за да автоматизирам самостоятелно задачите си, а също и заради големите възможности за развитие в IT браншa в България. Другото, което ме привлече, е това, че в разработването на софтуер успехът зависи най-вече от теб и екипа ти, докато в инвестициите много често успехът зависи от фактори, на които не можеш да повлияеш (пазара).

Какви програмни езици владееш и защо избра точно тях?

Още в първото ниво в Софтуерния университет, когато учих C#, Java, JavaScript и PHP, разбрах, че езикът е просто инструмент и определено не е най-важното нещо в писането на код. В момента работя активно с Python и JavaScript. Определено предпочитам Python, който е лесен за употреба, но и достатъчно силен, за да може да се използва за всичко.

Как научи за Софтуерния университет?

Научих от фейсбук. Днес всеки е чувал за Софтуерния университет, но когато аз започнах обучението си там, не беше чак толкова популярен. Записах се във втория випуск и бях от първите, които се дипломираха.

А защо го избра?

Това, което ме привлече е, че програмата беше изчистена и изцяло практически насочена. Като магистър, който вече беше прекарал 5 години в държавен университет, знаех колко тромаво и непрактично може да бъде понякога обучението в стандартните университети. Ако за да се науча да програмирам, трябваше да се запиша отново в първи курс в държавен университет, никога нямаше да го направя.

Каква форма се обучаваш и защо избра именно нея?

Бях в онлайн форма на обучение. Нямах възможност да посещавам лекциите. За мен беше много удобно да мога да ги гледам по всяко време.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението ти в Софтуерния университет?

За мен най-трудното беше намирането на достатъчно време за подготовка. Ученето съчетавах с работа на пълен работен ден и грижи/забавления с малките ми деца. Беше трудно, но с добра организация и достатъчно мотивация, всичко може да се постигне! 

Жените или мъжете са по-добри програмисти?

Наскоро чух една мъдра мисъл, с която съм напълно съгласен – мъжете често мислят, че могат да направят повече неща, отколкото всъщност могат, а при жените е обратното. Опитът ми показва, че мъжете програмисти имат повече самочувствие и желание да поемат по-трудни задачи. Жените програмистки (и не само) са малко по-неуверени, но по-старателни и обичат да изпипват нещата.

Каква е настоящата ти работа, свързана ли е с програмирането?

В момента съм мениджър на екип, който автоматизира процеси, свързани с обработка на данни. Като такъв, участвам в подбора на нови кадри за екипа (програмисти и бизнес анализатори). Част от хората в екипа ми също са учили в Софтуерния университет. Освен това поддържам и развивам една от системите, които се използват ежедневно в компанията. Успях да изградя тази система сам, използвайки знанията, придобити в Софтуерния университет. Също така, заемам позицията Automation Product Owner, където ролята ми е да максимизирам ползите за компанията от автоматизациите, които разработваме в моя екип. 

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

Виждам се да работя в екип, който решава проблеми на потребители чрез разработката на различни софтуерни продукти.

И накрая – какво ще посъветваш всички бъдещ курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Като човек интервюирал доста кандидати, учили в Софтуерния университет, бих казал – учете и се борете за по-добри резултати. Определено за бъдещето ви развитие е от значение дали ще вземете изпита с 3.50 или с 5.50. Просто тези с по-високите оценки са положили повече усилия в Софтуерния университет и съответно се справят доста по-добре на интервютата за работа, а и в самата работа след това. Ако сте положили усилия и все пак получите по-нисък резултат, не се отчайвате и продължавайте да учите. Някои хора, които имат нужда от повече време и усилия, за да научат нещо ново, но след това нямат проблеми да го прилагат успешно. Задължително се явявайте на изпит - там е мястото да проверите до колко сте усвоили знаята от всеки курс. Като човек, завършил нещо съвсем различно, бих казал, че ако не ви харесва това, което учите/работите, и искате да пробвате нещо ново, не се притеснявайте да опитате с програмирането. Според мен не е за всеки, но ако не пробвате, няма как да разберете дали е за вас. Може да се окаже, че се справяте добре, харесва ви и дори, че може успешно да се съчетае със знанията ви от друга сфера.

За още успешни истории, следете новата ни рубрика "Code to success"! Ако имате и вие вдъхновяваща история, която искате да споделите с нас, може да пишете на sonia@softuni.bg. A ако искате и вие да сте на мястото на нашите успешни курсисти, направете първата крачка като кандидатствате за безплатния курс Programming Basics от ТУК.