Loading...

Интервю с Иван Йонков: "Винаги съм изпитвал нуждата от това да правя качествена промяна у другите."

avatar Георги Кацаров 5 минути
Интервю с Иван Йонков: "Винаги съм изпитвал нуждата от това да правя качествена промяна у другите."

Иван Йонков ще ни сподели своят опит по отношение на развитието в IT индустрията и какво е да си трейнър в СофтУни.

Въпреки, че си сред най-популярните трейнъри на СофтУни, би ли се представил за тези, които все пак не те познават (все още).
Иван: Здравейте, казвам се Иван Йонков, на (вече) 25 години, родом от Бургас. Хубав град, но преди близо една трета от годините ми, дойдох на гурбет в София.

Какви програмни езици владееш?
Иван: Относителен въпрос. Имам професионален опит с Java и PHP. Пък и JavaScript, нали нямало как web разработчик без JavaScript (едно време му казвахме “Ученик без двойка, не е ученик”). Насаме и любителски с други хора, съм се сблъсквал достатъчно много и със C#, Kotlin, Python и Ruby, но последните два не бих казал, че ги владея. Абе, на хляба мекото, както се казва. Иначе съм чувал, че съществува и C++ 😊

От колко години работиш в IT сферата? Ще ни споделиш ли пътя, който си извървял до момента и по какъв начин всяка една от компаниите през които си преминал те е обогатила?
Иван: От 7 години. Започнах на позиция “Младши специалист по осигуряване на качеството”. Което с други думи е тестър на софтуер (в частност онлайн браузър базирани игри) или както се казва QA (Quality Assurance). Което можеш да го вършиш и без особени познания по програмиране (никакви), въпреки че биха били от полза. Компанията, в която започнах и продължих там в сладвищите 3 години, беше XS-Software.
Заедно с тестването на играта, за която бях назначен, поех в един момент и връзките с клиенти за българския пазар (тогава единствения) – Community Manager. Проектът се разшири в още държави и други хора поеха връзките с клиенти за съответните пазари, а върху мен падна отговорността да координирам тяхната работа, което доведе и до първата ми длъжност, която беше свързана с отговорността в ръководенето на хора. Не знам как би трябвало да се казва длъжността, но поради отговорности и в project management-a, бях на позиция “Младши продуцент на игри” (Game Producer Assistant).
Както се сещате, тестването на изчезна току-така, работният ден остана 8 часа, а обемът работа се разшири. Наложи се да намеря начин да автоматизирам голяма част от тестването, разбирайки че всъщност такова нещо съществува като концепция и се практикува наистина. Така се сблъсках и с езика Java очи в очи.
След известно време преминах и към екипа от програмисти и започнаха все повече отговорностите ми да се насочват в разработката. Тук някъде приключват и трите години, за които споменах, когато реших че вече е ден за по-голяма промяна. Пътищата ни с XS-Software се разделиха за известно време и аз преминах на позиция Старши разработчик на Софтуер в Cayetano Gaming, където активно се включих в разработката и рефакторирането на няколко проекта за компанията, вкл. и един интересен опит за създаване на система за continuous integration, но за това ще ви разкажа друг път. След година продължих преследването на щастието и се преместих отново като програмист в GOOS Development. Малко по-късно започнах да разбирам, че стоенето от 9 до 6 в офиса не е моето нещо и стигаме до момента, в който трябва да ви отговоря на следващия въпрос 😊

Разкажи повече за прехода си към преподавателското поприще в СофтУни. Кое привлече вниманието ти, кое те накара да се замислиш върху тази промяна?
Иван: Винаги съм изпитвал нуждата от това да правя качествена промяна… у другите. Ретроспективно го виждам в много мои действия в, извън и преди въобще да започна работа. Открих го много силно в обученията, които ми се налагаше да правя, когато пазарите на играта, за която работих в XS-Software, започнаха да се разширяват. В комбинация с това, че обичам да говоря пред хора – зарежда ме, чувствам прилив на енергия по време и след лекция - и че имам афинитет към програмирането, се насочих в тази посока. Така ни се и събраха частично пътищата с XS-Software.  

От колко години си в СофтУни?
Иван: В СофтУни съм от ден едно, като ученик, седящ на бюрото и слушащ как Светлин Наков ще промени света, а малко по-късно и като преподавател – това са 3 години. Започнах като трейнър във вътрешните обучения, в екип от трима души, с времето екипът на вътрешните обучения започна да се разширява и поех част от ръководството му. Впоследствие поех ръководството на всички вътрешни обучения, а след това и управлението на всички обучения и обучителни екипи, стигайки до позицията ми Директор на учебна дейност.

Какви са твоите наблюдения – с развитието на СофтУни нараства ли интереса към изучаването на компютърните науки?
Иван: СофтУни със сигурност създаде и продължава да създава по-голям интерес у хората в тази посока. Все повече хора искат да се занимават с нещо в IT сферата, благодарение на нас. Не мога да кажа, че това са “компютърните науки”, нека го наречем просто информационни технологии. Доста хора се запалват по програмиране, осигуряване на качеството, дигитален маркетинг и дигитални изкуства. Последните две пера са съвсем нови в учебната дейност на СофтУни и вече имаме много силни хора, които минаха през тези програми и намериха своето място в дигитализирания свят. Всяка нова такава програма е предпоставка да повлече със себе си още хиляди хора, които да променят мнението и мисленето си.

От медиите често се случва да чуем, че кадровия ресурс в България не може да задоволи нуждите на IT индустрията. Как да тълкуваме това – че количествено сме изчерпали потенциала си или че наличния подготвен човешки ресурс е недостатъчен, но все още имаме необучен ресурс, който да обхванем и подготвим?
Иван: Разбира се, че не сме изчерпали количествения потенциал. Е, има демографски проблеми в България, свързани с по-ниска раждаемост, което в комбинация с това, че все повече външни инвеститори идват тук и очакват да има обучени хора, засилва проблема с липсата им. Много хора в зряла и работоспособна възраст сменят професията си с нещо, свързано с информационни технологии, но още по-важно е да се обучават по-млади, от новото поколение, за да отговорим на тази нужда.

Как планира СофтУни да отговори на това предизвикателство?
Иван: Главната ни задача в СофтУни в момента е обучаването на кадри в напреднала ученическа и студентска възраст. Това обаче не означава, че сме пренебрегнали останалите възрастови групи. Нашите обучителни програми са подходящи и за хора, търсещи преквалификация, макар че канализирането на вече създадени индивиди не е най-леката задача. Освен това имаме обучения за деца до 12-годишна възраст, като планираме да разширим и тази дейност. Екипът на СофтУни работи непрекъснато за разширяване обхвата на нашите курсове, а също така и за тяхното непрекъснато обогатяване с нови програмни езици и технологии, за да сме в крак с тенденциите на IT индустрията и да превърнем България в Силициевата долина на Европа.