Ами дано да сте прав. Аз не мисля да се отказвам, просто личните ми наблюдения с пускането на CV-та не са много оптимистични. Като единствената ти история на програмист са разни он-лайн курсове, нямаш поне 2-3 години стаж, и се пробваш за джуниор, и дори не ти отговарят на апликацията. Вероятно на студенти на по 20 години отговарят, поне така си мисля.

Ако някой те препоръча е друго. Нали съобразяваш това? Ако си от най добрите от випуска и си на 40 не е проблем. Никакъв. поне по мой наблюдения. НО ако си към средно знаещите и можещите пускаш cv-та в повечето случаи не ти отговарят а ако ти отговарят и ти се обадят по телефона или пишат на мейла "Абе ти не си ли много стар?! Защо чак сега? другите на твоите години имат вече по много години стаж.. Защо точно теб да изберем?" Кво прайш тогава?

А и ти ако държиш фирма какво би направил?

Това че на най-добрите им се получават нещата НЕ означава че при всички е така.

С това "чул съм че през 10 планини търсят javascript" (примерно) някакси не върви..

Божилов, ако искаш не само да се пробваш а да го бачкаш това бачкай здраво давай всичко от себе си бъди от най добрите и ще успееш иначе.. кофти работа 

 

Горе долу това са и моите впечатления. Вероятно на 40 може да се класираш до първенец на випуска, но аз мислех по-друга концепция. Научаваш основното, след това започваш по реални проекти и там ставаш професионалист. Всъщност то така се случва с по-младите. Въпросът е, че програмирането като вид "смяна на професията" не работи много. Просто се търсят или готови кадри или млади. Т.е. концепцията "обучение цял живот" е малко бошлаф работа, заради фактическото наличие на възрастова цедка :)

Вероятно човек с голям инат и търпение като мен, рано или късно ще пробие някъде. Но 9 от 10 ще се откажат мисля, като гледам обективната реалност.

А иначе аз съм държал фирма. Не софтуерна, но той бизнесът си е бизнес. Ясни са ми отношенията с хора и какво значи да наемаш. Всъщност, причината да се захвана с програмиране е защото се уморих от психо натоварването на реалния бизнес. От тук нататък съм пенсионер - наемен работник. Бизнесът, и всички простотии покрай него, за всички тия дето не са помирисвали бизнес и си мечтаят за големи печалби :)

Аз вече съм на пишеш си код, и си рахат... :)

Аз ако съм HR и някой ми каже "Аз вече съм на пишеш си код, и си рахат... :)" (или вече ми е време да си почивам) ще наема друг, независимо от ЕГН. Не познавам developer, който да казва или показва, че ще се спира (с ученето на нови технологии, дори и с бизнес предложения към клиент (или към човек, който ще предаде на клиента)). Може и да има. При QA, support, PM (аз им викам помощен персонал (макар, че и аз съм от тях)) e по - различно от developer. И там се търсят хора. Работа има. 40 години си е младост.

Имах предвид отказ от това да се занимаваш с бизнес, а не отказ от това да се работи здраво. Аз съм си работохолик, обичам да работя. Но правенето на бизнес е съвсем друго. Който го е правил, само той знае. Една хаотична и непредвидима дейност, пълна (специално в България) с какви ли не идиотщини и глупости. Като правиш бизнес, ти не се занимаваш с бизнеса. Занимаваш се с всякакви простотии, от какво ли не естество. Ето това ми писна, и взех разумното според мен решение, да се върна в статута на наемен работник. А простотиите - те са за тия, които наричаме "шефове", и повечето хора изобщо не разбират цялата черна работа, която те вършат. Наемникът е защитен от тях, и това му осигурява спокойствие, или по друг начин казано - рахат... Това не значи, че не работи.