Някой може ли да ми разясни, ако имам абстрактен клас Animal с абстрактни методи, и съответно негов наследник Dog с имплементация на тези методи, при dynamic polymorphism, каква е разликата и защо трябва да предпочита едната декларация Animal dog = new Dog() или другата Dog dog = new Dog() , като съм наясно че при извикаване на методите в единия случай ще имаме runtime, а при другия compiletime , и съответно първият ще е по-бавен, а резултата е един и същ?
Здравейте, имам "един" доуточняващ въпрос по същата тема. Нека имаме същия пример, абстрактен клас Animal с абстрактни методи, и наследник Dog с имплементация. Нека имаме и Animal dogBig = new Dog() и Dog dogSmall = new Dog(). Да направим и колекция List<Animal> animals = new List<Animal>(). Въпроса ми е защо компилаторът позволява и двата обекта да ги вкарам в листа? animals.Add(dogBig) и animals.Add(dogSmall). И третира ли ги по някакъв различен начин спрямо начинът им на създаване? Веднъж вкаран вътре в листа Dog dogSmall = new Dog(), става ли еквивалентен на другите обекти в листа които са инициализирани през базовия клас. И при извикване на методите при обхождане на листа компилаторът директно ли вика неговия метод или минава през базовия клас и съответно с виртуални таблици и пойнтъри търси конкретния метод както на dogBig? А когато създаваме Animal dogBig = new Dog() , компилатирът(compile-time) го третира като Animal, но всъщност знае че е Dog преди дори да викаме негови функции(run-time), но просто не ни позволява да ползваме директно методите му(compile-time), така ли е?