Явно, че Марио е достатъчно самоинициативен, щом сам ни писа с желанието да споделим историята му (благодаря ти, Марио, ти си готин!), но това въобще не е критерия за неговата спонтанност. Доста често споделяме, че СофтУни предоставя възможността за преквалификация по всяко време, но днес просто ще оставя Марио да разкаже своето преживяване и как се стига от класическа музика до програмиране:

Здравей! Представи се пред читателите с няколко думи.

Казвам се Марио Арсенов, 20 години съм се занимавал с класическа музика, завършил съм Национално музикално училище „Любомир Пипков“, свирил съм на виолончело до 8-ми клас и после учих класическо пеене. Също съм завършил бакалавър в Нов български университет със специалност „Оперно пеене“.

Преди 4 години реших да направя рязка кариерна смяна, като реших да започна да уча програмиране - мисъл, с която от години бях флиртувал, но все нямах смелост да се опитам да превърна в реалност, защото нямах и най-малка представа за какво става въпрос.

Първо започнах един онлайн курс свързан с Unreal Engine и C++. Да, особеност при мен е, че винаги скачам в дълбокото, често изобщо неподозирайки колко е дълбоко всъщност, но пък веднъж се живее! И все пак, когато започнах да усещам, че губя нишката в гореспоменатия курс (понеже не се навлизаше в много детайли, а материята не беше хич лека), реших да запиша курс в СофтУни.

В момента съм C++ Developer в Coherent Labs и работя по поддръжката и интеграцията между един наистина революционен плъгин софтуер за high performance game UI rendering и Unreal Engine.

Защо избра Софтуерния университет, кои курсове премина и каква беше атмосферата по време на обучението?

Избрах да запиша курс в СофтУни, защото постоянно чувах добри отзиви от познати хора (и четях такива мотивационни истории в блога, хаха). Отделно понеже вече се бях „зарибил“ и ми беше станала интересна материята, исках да уча още, и още, и да видя къде ще ме отведе заешката дупка.

Така изкарах C++ Fundamentals и C++ Advanced курсовете, които благодарение на прекрасния лектор, ми дадоха една изключително солидна основа, която и до днес ми помага страшно много по най-различни начини. Като например в това, когато ми се е налагало в сегашната ми работа, безпроблемно да чета, пиша и дебъгвам код на Python, PHP, HTML/CSS/JS, дори и да не познавам дадения език в детайли. Отделно онлайн съм карал и един от MSSQL курсовете!

Атмосферата беше изключително забавна и разведряваща, което ми идваше доста добре, понеже минавах някои тежки житейски периоди. Но хуморът на един от лекторите помагаше както за доброто настроение, така и за интуитивното запаметяване на материала, който преподаваше (тъй като няма по-силна от емоционалната памет, каквато и да била тя и с каквато и емоция да е свързана).

А в каква форма се обучаваше и защо я предпочете?

Това бяха едни хубави пре-Covid времена, когато по-популярна беше може би присъствената форма (не знам реално статистиката какво казва по въпроса). Аз избрах именно нея, най-вече защото търсех живата интеракция, а също и защото когато си на място, си по-фокусиран, защото нямаш бутон „пауза“. Нищо, че обикновено след лекция на живо, преглеждах записа от нея поне два пъти преди следващата лекция, за да затвърждавам материала и да „асимилирам“ някои концепции, които на момента са ми се видяли по-сложни.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението?

Няма да лъжа – всичко беше предизвикателство. Все пак бях човек, който не беше имал никакъв досег с програмиране (и който в часовете по математика след 7-ми клас играеше баскетбол) и се бях пуснал директно в C++. Но пък амбицията, хъсът и интересът си казаха думата – справях се с предизвикателствата и с много труд продължавах напред.

Какви умения, освен по програмиране, успя да придобиеш в Софтуерния университет?

Добра самоорганизация най-вече. Не че по принцип не съм я имал, но определено я доосъвършенствах, тъй като напредъкът в сферата е оставен малко или много в собствените ни ръце и от тази себеорганизация зависи скоростта му.

С какво ти помогна обучението в кариерното ти развитие?

С абсолютно всичко. От това да придобия добрата основа по C++, до най-различни ценни и полезни съвети, които получих по време на обучението ми. Може би този, който най-много и до днес ми помага в решаването на проблеми е „separation of concern”, или иначе казано на български – да не се задълбавам в детайли, когато нямат пряка връзка с това, което правя.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

В компанията, в която работя в момента, съм тясно свързан с гейминг индустрията, което и беше моята цел когато започнах да уча програмиране. От малък имам интерес към нея и до днес съм и геймър.

Изключително зареждащо за мен е да знам, че софтуерът, към който допринасям, се ползва от някои от най-големите и актуални гейминг студиа в света (Square Enix, 2K Games, Insomniac Games, PUBG Corporation, Mojang, Wargaming, Gearbox Software и много други) и че на милиони геймъри по света на машините им върви код, към който имам някакъв принос.

Тъй като животът ме е научил да не си правя много планове, мога да кажа само, че се виждам да правя същото и в същата сфера, независимо къде!

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Най-ценният съвет, който аз със скромният си опит мога да дам на всеки един бъдещ курсист е: бъдете готови да сте като новият марсоход - “Perseverance”!

Тази дума олицетворява нещото, което е тласкало цялото човечество напред и към прогреса – именно упоритостта. Напук на всички трудности и перипети. За това и мисля, че НАСА така са го кръстили. Така че, бъдете марсоходи!

---

Ако искаш да бъдеш марсоход, да правиш това, което винаги си искал и всеки ден да намираш нови предизвикателства, кандидатствай за безплатния ни курс Programming Basics! Ако историята на Марио ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.