Пламен Василев: ще срещнете на пръв поглед непреодолими препятствия, но за всичко си има решение
Пламен е поредният курсист в инициативата Софтуерен университет, който решава да завърти професионалния си живот на 180 градуса и да се насочи към софтуерното инженерство. Когато този текст види бял свят, Пламен вероятно ще е започнал работа на новата си позиция. Пожелавам му успех и му давам думата:
Представи се пред читателите. Какво те привлече към програмирането и имаш ли любим програмен език?
Здравейте, казвам се Пламен Василев на 35 г. от Ямбол, живея в София от 11 години. Още от ученическите си години съм привлечен от компютрите или по-точно - от компютърните игри. Това “хоби” ме следваше около 20 години - по време на гимназията, университета и в началото на професионалния ми път. Любимите ми игри са Diablo (1, 2 LoD), Heroes lll SoD, и World of Warcraft. Харесвам спорта, запленен съм от Формула 1, също така съм фен на футбола и на много други спортове.
Имам икономическо образование, магистър съм по Корпоративен мениджмънт, но започвайки работа в сферата на логистиката преди около 12 години, целия работен процес може би не беше моето призвание. Работата беше точно това - “работа”, а не нещо, което правих с удоволствие. Затова преди 4 години след доста размисли събрах сили и започнах нов път в сферата на програмирането и ми беше изключително интересно да надникна зад завесите на софтуерните продукти.
Защо избра Софтуерния университет, кои курсове си минал и каква беше атмосферата по време на обучението?
Избрах SoftUni, тъй като при търсенето ми за място на обучение, това бе академията с доста добри отзиви от курсисти и е име, доста ценено в индустрията. Изборът ми бе доста лесен в това отношение.
Започнах както всички, с Progaming Basics и езика C# и след Tech модула си продължих с него. Нямам някаква конкретна обективна причина, просто си ми хареса. Може би IDE-то ме привлече или може би като всяко първо нещо в различен аспект от живота на човек, си има някакъв чар.
Преминах през вътрешната програма за C# Web Developer, след която обаче според ме не бях достатъчно добър и имах нужда от надграждане. Не знам колко, но със сигурност над 100 човека завършват тази пътека и всеки се бори за Junior позиция. Според мен, беше нужно да разширя знанията си и да мога и да се откроя по време на кандидатстване за работа. Поради това записах Front End Frameworks (за повече познания относно SAP приложенията), AI модула (мисля че това е бъдещето и ще навлиза все повече в софтуерната разработка), C++ модула (за да имам представа от език на по-ниско ниво), структури от данни и алгоритми (направо са си задължителни), QA модула (може би не е работа на Софтуерния инженер, но според мен е задължително да се познава процеса за валидиране на качеството на продукта) и не на последно място Курсовете на за микросървиси, Domain Driven Design и Process automation (това са курсовете, които ме “качиха” на следващото ниво като програмист).
А в каква форма се обучаваше и защо я предпочете?
Започнах с присъствена форма на обучение. Това, което ме накара да го направя, е атмосферата в залата. Тя ме кара да се концентрирам повече, а необходимостта да ходя на лекция ме дисциплинира, което е изключително важно, за да може да завърши процеса по обучение. Естествено, очевидните неща като комуникиране с лектора или създаване на връзки с колеги също са плюс.
Какви са впечатленията ти от курсовете и лекторския ни състав?
Имам доста добри впечатления за лекторите и асистентите им винаги са били отзивчиви, подхождали са с разбиране и са отговаряли на всички въпроси, колкото и глупави да са били, поне част от тези, които съм задавал аз.
Благодарен съм на всички лектори за удоволствието, което бе моето обучение.
Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението?
Най-трудно ми бе да съвместявам личен живот, работа и обучение за период от 3 години. В доста моменти ми е идвало до гуша и ми се е искало да хвърля всичко. Имал съм задачи, които е трябвало да направя и не стават и не стават. В крайна сметка обаче точно това е времето, в което човек изгражда характер и тези толкова важни “Problem solving skills”.
Какви умения, освен по програмиране, успя да придобиеш в Софтуерния университет?
В Софтуерния университет доразвих уменията си за разрешаване на проблеми, успях да стана по-дисциплиниран, развих така наречените Soft Skills и не на последно място развих обективната преценка за уменията си, което спомага да калкулирам времето, необходимо за дадена задача.
С какво ти помогна обучението в кариерното ти развитие?
Обучението ми ме направи “Начинаещ Програмист” 😊, даде ми стабилна основа, а без нея нямаше начин за започна работа в индустрията. Относно работата в софтуерната индустрия намерих я преди месец, посредством LinkedIn и ще започна като Junior Full Stack Engineer след седмица. Харесвам това, че не съм много тясно специализиран в само една технология и ще мога да се развивам в различни направления.
Как се виждаш след 5 години в професионален план?
Силно се надявам след 5 години да мога да бъда Софтуерен Архитект на приложения, да създавам продукти от самото начало.
И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?
Бих посъветвал всеки един да не се отказва. Ще срещнете на пръв поглед непреодолими препятствия, но за всичко си има решение. Със спокойно и разумно отношение към проблема и помощ от колеги и лектори, няма как да не успеете.
---
Не се колебай да се впуснеш в собственото си предизвикателство, да навлезеш в света на програмирането и кандидатствай за безплатния ни курс Programming Basics! Ако историята на Пламен ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.