Днес ще те срещна с Петър, който успява да съчетае спортна кариера, магистратура и обучението си в цялостната програма по софтуерно инженерство на СофтУни. Неговата вдъхновяваща история е доказателство, че има ли желание, има и начин.

Ако и ти търсиш начин да навлезеш в ИТ индустрията, започни със СофтУни.

Здравей, представи ни се с няколко думи!

Казвам се Петър Белберов. Бакалавър съм по икономика и магистър по софтуерни технологии/информатика. Работя като програмист във FFW.

В коя сфера се развиваше преди SoftUni?

Бях професионален спортист и национален състезател. Все още се състезавам професионално, но програмирането вече е мое професионално направление, съпътстващо спорта.

Как научи за SoftUni и защо избра точно нашите обучения?

Аз съм един от първите студенти на СофтУни. Мисля, че бях от втората група, която се записа в новосъздадения учебен център тогава. Беше далечната 2014 година и тогава СофтУни се помещаваше в една единствена зала в кв. Хаджи Димитър. Помня, че преди да се запиша точно бях завършил икономика като бакалавър и си бях дал година почивка, за да осмисля, какво искам да уча и накъде да продължа. По това време бях с тежко счупване след състезание и имах доста свободно време.

Видях няколко онлайн реклами и ми стана интересно да проверя какво е да програмираш. Беше представено като нещо трудоемко, забавно и с възможност за огромно развитие. Та, реших да проуча за какво иде реч. Тогава започнах да гледам случайно лекции в интернет, започнах да чета учебник за въведение в програмирането. Допадна ми първоначалното ми проучване и самообучение, и реших, че ще се запиша да пробвам.

Впоследствие, това беше и причината да запиша и такава магистратура, защото ми хареса материята. Така започнах да съчетавам СофтУни с магистратурата си.

Кои обучения завърши при нас и какво мислиш за курсовете?

Аз съм от по-старите студенти. Със сигурност много неща в учебната програма са се променили. Виждам, че през тези години СофтУни се разви страшно много. Преминах почти цялата програма, мисля, че накрая ми остана само последният курс от финалния модул, но впоследствие беше премахнат. Не това беше причината да не завърша докрай, а по-скоро свръхнатовареността от многото дейности, които извършвах. Обученията и заданията бяха основно практически, което ти дава една добра представа, за това което те очаква.

Какво смяташ за лекторския състав и обучителния процес?

Обучителният процес беше на ниво. Но истината е, че прогресът зависи основно от индивидуалните качества и усилия на човека. Практиката беше основното занимание, което доста го различаваше от университета. Аз съм минал и през двете и мога да направя адекватна съпоставка между класическите университети и СофтУни.

Най-полезното и значимо в обучителния процес беше създаването приложения от край до край. След значителното запознаване с основите на материята на програмирането, което е от изключителна важност, естественото продължение е да прилагаш наученето в реални проекти. Това дава една възможност на програмиста да не работи само на парче, както често се случва, когато работи в дадена фирма. По този начин се създава метод за цялостно разбиране относно създаването на проекти, както и възможността за прилагането на различни архитектурни подходи.

Какви са основните ползи, които извлече за себе си, по време на обученията?

За съжаление аз не успях да създам контакти, за което много съжалявах във времето, защото имах нужда да се обградя с хора, с които гледаме в една посока на развитие. Вината да не успея да го направя беше изцяло моя, защото поради голямата си заетост и ангажираност в университет, спортна кариера, академия и работа, не успявах да се обучавам присъствено през повечето време.

Какви промени настъпиха за теб, след като започна обучението си при нас?

За мен най-полезни бяха многото практически задания и създаването на реални проекти. След многото алгоритмични задачи, структури от данни и фрагментиране по теми, и модули на курсовете, успявах след всеки един да придобивам представа за цялостната картина. Моят кариерен път се разви по малко по-различен начин от стандартния. Аз не карах стаж, нито започнах във фирма, тъй като, както споменах се занимавах и с други неща. Но аз знаех, че инвестирайки толкова време в това начинание, бих искал да работя в него под някаква форма.

Така реших да направя един сайт за бившия шеф на мой роднина. Лека-полека започнах да предлагам услугите си на свои познати и приятели безплатно и някои по-далечни срещу символични суми. Така с напредването на опита започнах да правя по-сложни и по-комплексни уеб приложения и да предлагам услугите си професионално срещу заплащане, като с всеки нов проект вдигах и цените си, защото придобивах повече опит и съответно самочувствие.

От уста на уста, тъй като бях изключително коректен към клиентите си, започнаха повече хора да ме търсят и предлагат. Така всъщност първата ми работа в сферата беше програмист на свободна практика(freelancer) на непълно работно време. По този начин успявах да комбинирам професионалната си кариера в спорта с програмирането. Често се налагаше да уча за изпити, да работя над проекти от състезания и лагери. Въпреки трудностите на двете начинания успявах да ги съвместявам и да трупам практически знания и проекти.

Какъв е съветът ти към бъдещите курсисти на SoftUni?

Съветът ми към бъдещите студенти и хора, които навлизат във сферата е да бъдат изключително упорити. Има някои студенти, на които материята се отдава много по-лесно, на други малко по-трудно. Но истината е, че в тази сфера трябва да се учи постоянно, да бъдеш много адаптивен и да свикнеш да се приспособяваш към динамиката на непрестанно променящите се технологии.

Другият основен съвет, който бих дал на търсещите първата си работа (което е най-трудното), е следното: правете проекти, изграждайте портфолио, създавайте сайтове, платформи, приложения, конзолни игри, дизайни и т.н. Това е истинският трамплин към евентуална кариера в сектора.

Виж видеото с Петър:

---         

Кандидатствай в цялостната програма по софтуерно инженерство на СофтУни и направи първата крачка към успеха в програмирането!