Според мен, за да сметнеш лицето с вектори, пак ти трябва корен квадратен, за което ти трябва плаваща запетая. Обикновено не съм прав за такива работи, така че кажи ако пропускам нещо.

Единственото, което мога да ти кажа, е да се запознаеш с дефиницията на cross product, или векторно произведение, която е добре описана в Интернет. Сравни я с формулата за лице на триъгълник.

Благодаря за отговорите, добре ме насочи. Ще видим докъде ще го докарам

Благодаря много за линковете! ;)

Мога да добавя малко лош опит. Продължих да се лигавя с floating point аритметика, въпреки добрата си преценка. Нещата работят, но само донякъде. Освен, че асемблерските инструкции ограничават до използването на определена архитектура, но и както е споменато горе, floating point аритметиката може да доведе до undefined behavior. Описал съм всичко в коментарите на постнатия код, но като цяло наистина се случват някои странни работи. Примерно, когато извикам функцията sqroot върху някой литерал и всичко е наред. Викна ли я обаче върху някакъв друг тип, дори и кастнат към float, всичко приключва и компилаторът хвърля warning за undefined behavior и модулът не се зарежда, или прави segmentation fault-ове и други подобни глупости. За това намерих workaround, като написах функция за преобразуване на int в някаква форма на float. Когато викна sqroot върху някакъв сбор от променливи, се случва нещо подобно и т.н. Като цяло не си заслужава мъките и писането на откровени простотии, затова отивам да си смятам векторите. Поствам кода кат предупреждение за ентусиасти като мен.

/*
 * This one is just for kicks and it kinda demonstrates
 * why you shoudln't use floating point arithmetic in
 * a kernel module. It basically results in A LOT of
 * undefined behaviour, for which there is probably
 * a workaround but it's not worth the psychological
 * disorders on might develop looking for it.
 * Kernel modules rarely ever need to use fp arithmetic
 * in general anyway. WARNING! This will crash, if you load it
 * ... badly. So, use at your own risk
 */

#include <linux/module.h>
#include <linux/proc_fs.h>
#include <linux/seq_file.h>
#include <asm/i387.h>

/***Typedefs prototypes, etc.***/
/*
 * This union is used to convert floats
 * into some form of int representation
 * so that they may later be printed,
 * since the print functions don't support
 * the %f format specifier.
 * Suffice to say, not my best idea as of
 * yet.
*/
typedef union{
	float f;
	struct{
		unsigned int mantisa : 23;
		unsigned int exponent : 8;
		unsigned int sign : 1;
	}parts;
}NEWFLOAT;

/*
 * Printable version of a float number.
 * I use this one to print the actual
 * floats after converting them from the
 * NEWFLOAT type.
 */
typedef struct{
	char sign;
	unsigned int exponent;
	unsigned int mantisa;
}PRINTFLOAT;

int power(int, int);
NEWFLOAT intToFloat(int);
PRINTFLOAT convertFloat(NEWFLOAT number);
static float sqroot(float);
float sin(float);
float cos(float);
/*******Global variables*******/
static NEWFLOAT side1, side2, side3;
static PRINTFLOAT a, b, c;
static int x1, x2, x3, y1, y2, y3;
module_param(x1, int, 0);
module_param(x2, int, 0);
module_param(x3, int, 0);
module_param(y1, int, 0);
module_param(y2, int, 0);
module_param(y3, int, 0);
/*
 * Converts an integer value
 * into a NEWFLOAT value. I
 * wrote this, because casting
 * an int to float and passing it
 * to one of the trig functions below
 * resulted in a lot of undefind behavior.
 * This is actually a passable workaround
 * for the issue.
 */
NEWFLOAT intToFloat(int arg){
	NEWFLOAT returnValue;
	unsigned int localArg = 0;
	unsigned int mask = 0x80000000;
	int i = 0;
	if(arg < 0){
		localArg |= -1*arg;
		returnValue.parts.sign = 1;
	}else{
		localArg |= arg;
		returnValue.parts.sign = 0;
	}
	for(i=32;i>0;i--){
		if((localArg & mask) != 0){
			break;
		}
		mask >>=1;
	}
	returnValue.parts.mantisa = (localArg & (~mask));
	returnValue.parts.mantisa <<= 24-i;
	returnValue.parts.exponent = i + 126;
	return returnValue;
}
/*
 * Uses the x87 sqrt instruction to get
 * the square root of a float value.
 * Calling this on the sum of two floats
 * resulted in undefined behavior at
 * which point I called it quits.
 */
static float sqroot(float arg){
	float localArg = arg;
	float returnValue;
	asm(
		"fld %1\n;"
		"fsqrt\n;"
		"fst %0;"
	:"=m"(returnValue)
	: "m"(localArg)
	);
	return returnValue;
}

/*
 * Same as above, only for sine.
 */
float sin(float arg){
	float returnValue;
	asm(
		"fld %1\n;"
		"fsin\n;"
		"fst %0;"
		:"=m"(returnValue)
		: "m"(arg)
	);
	return returnValue;
}

/*
 * Same as above, only for cosine.
 */
float cos(float arg){
	float returnValue;
	asm(
		"fld %1\n;"
		"fcos\n;"
		"fst %0;"
		:"=m"(returnValue)
		:"m"(arg)
	);
	return returnValue;
}

/*
 * Converts the NEWFLOAT union int a
 * format ready for printing. Basically
 * calculates the decimal values of the
 * exponent and mantissa from the IEE
 * float format.
 */
PRINTFLOAT convertFloat(NEWFLOAT number){
	int i=0;
	unsigned int increment = 500000;
	unsigned int mask = 0x00400000;
	unsigned int result = 1000000;
	unsigned int afterBias = 0;
	PRINTFLOAT returnValue;
	for(i=0;i<23;i++){
		if((number.parts.mantisa & mask) !=0){
			result += increment;
		}
		increment /= 2;
		mask >>= 1;
	}
	if(number.parts.exponent < 127){
		afterBias = 127 - number.parts.exponent;
		result /= power(2, afterBias);
	}else{
		afterBias = number.parts.exponent - 127;
		result*=power(2, afterBias);
	}

	if(number.parts.sign !=0){
		returnValue.sign = '-';
	}else{
		returnValue.sign = ' ';
	}
	returnValue.exponent = result/1000000;
	returnValue.mantisa = result%1000000;
	return returnValue;
}

/*
 * Power function, pretty
 * self-explanatory.
 */
int power(int number, int power){

	int result = 1;
	int i = 0;
	for(i=0;i<power;i++){
		result *= number;
	}
	return result;
}

static int hello_proc_show(struct seq_file *m, void *v) {
	seq_printf(m, "Side a: %c\n%u\n%u\n", a.sign, a.exponent, a.mantisa);
 	seq_printf(m, "Side b:%c%u.%u\n", b.sign, b.exponent, b.mantisa);
	seq_printf(m, "Side c:%c%u.%u\n", c.sign, c.exponent, c.mantisa);
  	return 0;
}

static int hello_proc_open(struct inode *inode, struct  file *file) {
  	return single_open(file, hello_proc_show, NULL);
}

static const struct file_operations hello_proc_fops = {
	.owner = THIS_MODULE,
  	.open = hello_proc_open,
  	.read = seq_read,
  	.llseek = seq_lseek,
  	.release = single_release,
};

static int __init hello_proc_init(void) {
  	kernel_fpu_begin();
	NEWFLOAT foo = intToFloat(power(x2-x1, 2));
	NEWFLOAT bar = intToFloat(power(y2-y1, 2));
	NEWFLOAT thingy;
	thingy.f = foo.f + bar.f;
	side1.f = sqroot(thingy.f);
	a = convertFloat(side1);
	side2.f = sqroot(power(x3-x2, 2)+power(y3-y2, 2));
	side3.f = sqroot(power(x1-x3, 2)+power(y1-y3, 2));
	a = convertFloat(side1);
	b = convertFloat(side2);
	c = convertFloat(side3);
	kernel_fpu_end();
  	proc_create("hello_proc", 0, NULL, &hello_proc_fops);
  	return 0;
}

static void __exit hello_proc_exit(void) {
  	remove_proc_entry("hello_proc", NULL);
}

MODULE_LICENSE("GPL");
module_init(hello_proc_init);
module_exit(hello_proc_exit);

Благодаря за кода и информацията. За сведение - в MM Solutions само на няколко човека е разрешено да пишат на асемблер за нуждите на клиентите.

Асемблерът е нещо много хубаво, но поставя някои ограничения. Като, цяло, ако си напред с математиката можеш да пишеш много оптимален код, което е в пъти по-добре от C компилатор с набичена на макс оптимизация в който и да е случай. Уловката идва тогава, когато проектът е голям и трябва да пише повече от един човек и се стигне до разпъване и рисуване по чаршафи, спане на работа и т.н. Не е за общи цели.

Съгласен съм. Но благодарение на него човек разбира, че при програмирането на кернел модули има много неща, които не могат да се правят както сме свикнали.