Чувствате се твърде стар или твърде млад, за да учите програмиране? Мислите, че компютрите могат да бъдат страст само на момчетата? Чували сте, че ви трябва бакалавърска диплома, за да си намерите работа като софтуерен разработчик?

Дойде време да сложим край на тези слухове и да развенчаем митовете днес!

Мит 1: Трябва да съм добър по математика, за да мога да програмирам

Хората често бъркат връзката между математиката и програмирането, защото очакват еднозначен отговор – „Да“ или „Не“. Всъщност, отговорът на въпроса клони повече към „зависи, но по-скоро не“. Като програмисти, ще прекарвате голяма част от времето си пишейки код, а не математически формули, така че знанията ви по математика не са правопропорционални на програмистките ви умения.

Да, разбира се, че ще ви трябват основни знания по алгебра, но най-често това ще ви е достатъчно. Освен това, има библиотеки и плъгини (добавки), които може да използвате директно в кода ви, за да решите математически и алгоритмични проблеми.

Тук отварям една скоба, за да поясня, че ако искате да създавате неща, които изискват висша математика, физика или компютърна графика, то тогава със сигурност ще трябва да усвоите тази науки на по-високо ниво (но не се притеснявайте, има тонове информация и ресурси, от които можете да се учите).

Мит 2: Трябва да съм гений с IQ над 160

Няма значение, дали IQ-то ви е 160 или 90, кодирането не е свързано с биологически фактори, а с интереса ви. Не е нужно да сте член на MENSA, за да програмирате, важно е да ви е интересно и да имате мотивация да се учите от грешките си и да опитвате винаги нови неща.

Най-просто казано, всеки, който може да комуникира, може да бъде програмист. Защо? Защото дълбоко в основата си програмирането се извършва чрез програмни езици, които имат собствена граматика и речник. А пък смисълът му е да се „общува“ с машина, която да изпълнява определена цел или действие, да реши някакъв проблем. Това доста наподобява човешката интеракция.

Мит 3: Трябва ми университетска диплома, за да си намеря работа

Казват, че за да станеш нинжда-програмист, ти трябва истински сенсей, който да те насочва по пътя. В нашата реалност обаче, върхът на тази йерархия се заема от университетските професори. В днешни дни обаче, всичко може да се научи от Интернет, без капчица вмешателство от държавните университети.

В СофтУни заставаме уверено зад тази позиция, затова програмата ни е пригодена така че да е удобно да се учи и онлайн. А преподавателите служат, за да те насочват по пътя, а не да наливат знания с фуния. J Голяма част от ученето всъщност става вкъщи, чрез опити и грешки, при решаване на домашно, разработване на проект или подготовка за изпит.

Множество други сайтове предоставят обучение на всякакви теми и различни софтуерни технологии и основни принципи в програмирането – като се започне от интерактивната платформа на Codecademy, мине се през множество курсове в Nettuts+, Coursera, Pluralsight, Udemy и т.н., и се стигне до форумите за споделяне на знания Stack Overflow и Stackexchange.

Където и както и да решите да учите, най-важно е да усъвършенствате методите си за самообучение, защото за разлика от повечето индустрии, софтуерната се развива с изключително бързи темпове. Нови технологии се създават, стари се подобряват и трябва да се сте в крачка с това.

На интервюто за работа, компанията ще се интересува от проектите, които сте разработили; от проблемите, които можете да решите; от уменията, които сте придобили, а не колко сте имали във втори курс по предмета „Материалознание“. J

Мит 4: Много съм стар/млад, за да уча програмиране

Ако мислите, че ви е минало времето да се преквалифицирате и тепърва да учите нещо ново, то просто се вслушайте в мъдростта на народа: „Човек се учи, докато е жив.“ Дори и да сте се занимавали с коренно различна професия, то програмирането може да се окаже ваша втора страст. Пример за това имаме и в СофтУни, както споделя Тони, които се е занимавал с право години наред, а сега е топ студент и стипендиант.

Ако пък сте в другата крайност или имате деца, които са в детска градина или първите класове в училище, то не секвайте интереса им към компютрите, а го насърчавайте. В Code.org даже има петиция за въвеждане на програмирането като задължителен учебен предмет, за да могат децата да се научат да мислят аналитично.

За децата, най-добре е програмирането да се представи по-визуално – ученето става по-лесно, разбираемо и приятно. Ето защо Scratch и Alice са чудесни ресурси в този ред на мисли.

Мит 5: Софтуерната разработка е мъжка професия

Вярно е, че по-голямата част от програмистите са мъже, но това не значи, че жените не могат да програмират. И в подкрепа на този факт, имаме няколко доста ярки примери от по-нежната половина от човечеството:

• Ада Лъвлейс – тя всъщност се смята за първият програмист в света, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули така, че да бъде разчетена от машина;
• Грейс Хопър – тази дама е създател на първия компилатор за програмен език;
• Адел Голдстин – спомогнала е за създаването на първия електронен дигитален компютър;
• Джийн Самът – разработила е програмният език FORMAC, който е вариация на FORTRAN;
• Мариса Майер – един от първите софтуерни инженери на Google, в момента CEO на Yahoo!

Включете се и вие в безплатния курс по Основи на програмирането, за да ни помогнете да докажем, че всички тези твърдения са просто митове. Записването е активно тук!