В нашата нова рубрика ще ви споделяме вдъхновяващи интервюта с едни от най-успешните ни курсисти като научите повече за тях - как са разбрали, че програмирането е в кръвта им, какво ги мотивира да се развиват, кои са били най-големите им трудности и други интересни въпроси. Защо Мирела смята, че това да запише Софтуерния университет е едно от най-добрите решения, които е взимала в живота си, разберете в това интервю. 

Здравей, Мирела! Можеш ли да се представиш с няколко думи за читателите на нашия блог?          

Здравейте! Казвам се Мирела Дамянова. На 22 години, родена в град Плевен. Завършила съм средното си образование в СОУ "Христо Ботев" град Никопол. Тук би трябвало да кажа и за висшето си, но такова нямам. След три прекъснати университета, Софтуерният университет е моето нещо. Отдадена съм на програмирането, но и търся баланс в свободното си време с различни занимания. С едно изречение мога да кажа, че се занимавам с това да не си губя времето.

Какво те привлече към програмирането?

Програмирането ме изненада в добрия смисъл. С него се сблъсках през лятото на 2015 година, когато открих Софтуерния университет. Дотогава наивно вярвах, че то е свързано със суха математика и трудни, до невъзможни, неща за мен. Нямах интерес и да търся повече. 

СофтУни ми показа цял нов свят. Да създаваш нещо от нулата. Никога няма да забравя радостта, която изпитах, когато написах Console.WriteLine(“Hello World!”); :))

Какви програмни езици владееш и защо избра точно тях?

C# - най-готиният език! Запознала съм се с различни езици и технологии – една част от старата програма на Софтуерния университет, след това Tech модула, някои и сама. Но въпреки това, не се поколебах кой език за програмиране да избера за по-нататък. Дадох си малко време да помисля и в крайна сметка направих това, което първо си бях решила – да послушам сърцето си. :)

C# е модерен, статично-типизиран, обектно-ориентиран език. Приятен и верен (да се чете, че не ви дава лесно да сбъркате) спътник за навлизане в дебрите на програмирането. Какво повече може да иска човек? :) 

.NET платформата ми дава всичко, от което имам нужда при решаването на проблем (малка тайна е, че дори и да не ми дава или да не е удачно с тях, упорито натискам да си направя нещата с любимите инструменти, докато не тръгна да се запознавам с някакъв нов език или поредната JS библиотека).

Изненадващо за мен, JavaScript не е от езиците, от които ми става лошо. Харесва ми, а и малко време му дадох, но за месеците, в които го учих, е чаровен. HTML и CSS не са моето нещо, но пък накъде без тях?

Как научи за Софтуерния университет?

Случайно. Колко случайно не знам, но нека така да го наречем. На няколко пъти ми излизаха реклами на Софтуерния университет, докато един ден просто отворих сайта. Записах се за безплатния курс по програмиране с мисълта, че просто ще пробвам. Не бях сигурна какво правя и дали ще успея. Не бях сигурна дали това е моето място. И още един път си доказах, че страха никога не трябва да ни спира да правим и да стигаме до нещата, които искаме. 

Спокойно мога да кажа, че това е едно най-добрите решения, които съм правила в живота си. А то не беше толкова лесно – тогава учих Психология във Великотърновския университет. Трябваше да реша какво искам да програмирам - хора или компютри. :)

А защо го избра?

Защото ме изненада. Защото не очаквах това. Защото срещнах нещо, от което имах нужда – наука, интелигентни млади хора, развитие, модерни технологии. И при това в България. Та към религията ми C#, спокойно може да добавим и Софтуерния университет :) (и котки, но ще изчакам рубриката за котки).

В каква форма се обучаваш и защо избра именно нея?

Онлайн студент съм от началото на обучението ми. Темата за това коя форма на обучение е по-добрата, според мен е много обширна и зависи от човека. Не всички онлайн студенти са работещи или правещи нещо друго и отделно учещи в университета.

Дадох цялото си време на Софтуерния университет. А онлайн обучението си има своите трудности – трябва да имаш много добра дисциплина, за да може сам да си диктуваш времето и задачите. Примерно в университета знаеш, че от еди-колко си часа си на лекция. Когато си вкъщи трябва сам да си наложиш някои неща, без лектори, ментори, асистенти... Също така контактите с колеги ги цениш много, защото едва ли има много себеподобни около теб, ако си онлайн. И каляването на нерви е сигурно, когато се налага малко повече на неИТ хората да разбират начина ти на живот.

Сблъсъкът с трудни неща в програмирането също не е лека работа, особено ако си инат и не обичаш да питаш. Но пък може да определяш времето си – кога мога да пропусна част от лекцията, кога мога да я гледам на по-голяма скорост, кога да си решавам направо домашното, кога пък мога да си седна и да си гледам лекцията на живо. И тук отново играе това да си добре самодисциплиниран и да знаеш кога какво може да направиш, за да е в крайна сметка от твоя полза.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението ти в Софтуерния университет?

Да мисля алгоритмично. Това е съвсем различно мислене и липсата му на упражняване се отразява още в началото. Да си дам време. Да разбера, че не за всичко е тиктакащия таймер в Judge. :) Да се науча да живея с напрежението. Да знам кога да спра и да си почина. Да знам кога да пропусна нещо приятно, за нещо малко по-тегаво. 

Жените или мъжете са по-добрите програмисти?

Тези от тях, които работят здраво. :))

Каква е настоящата ти работа, свързана ли е с програмирането?

В момента не работя и не съм работила като програмист. Пред мен стоят доста избори, които трябва да направя, но мисля, че скоро работата ще ми е приоритет. Мога да спомена с какво се занимавам все пак. :) С две думи – алгоритми и блокчейн. В последния курс на последния модул от C# професията съм и отделно уча останалите неща. Алгоритмите си ги уча малко по-бавно и малко по-внимателно, защото, както споменах, това мисля, че ми е най-трудното нещо. Напоследък се занимавам и с всичко свързано с блокчейн, Ethereum и децентрализирани приложения, и ми е страшно интересно.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

Щастлива от това, което постигам. Имам високи цели и още по-голяма мотивация. Любопитна съм и не си намирам място, докато не разбера нещата, които ме вълнуват. Предполагам и силно се надявам да запазя това в себе си. Честно казано съм любопитна и какво ще ми хрумне за по-нататък. С това и още самоусъвършенстване, мисля че съм на правилната посока да водя живота, който ще ме прави щастлива и да бъда човека, който искам да бъда. 

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Поели сте по един труден път с много препятствия и проблеми за решаване. Бъдете търпеливи и всеотдайни. Когато стане прекалено трудно, опитайте се да разберете, че всичко това си заслужава. Ще се отчайвате, ще псувате, ще искате да зарежете всичко. Невинаги ще ви е приятно, но целия този труд и всичките безсънни нощи ще си заслужават. Дайте си време. Никога не се отказвайте и най-вече правете това, което ви прави щастливи. Бачкайте. Здраво. Удоволствието да видиш резултат от труда, който си положил, е несравнимо. Много сладка радост носи да следваш мечтите си. :)

P.S. Изключително съм благодарна, че имам възможност от тук да разкажа за себе си и за любовта ми към Софтуерния университет и това, което ми даде. Дадох шанс на университета да ме промени като човек, намерих си пътя, смисъла, намерих си щастието. Не съм вярвала, че някога ще има място, от което ще ми е толкова трудно да си тръгна. :)

 
P.P.S. Това, че C# е най-готиния език, е майтап. Всички езици са готини и са за ползване. Но пък ако се съгласите с мен, няма да се сърдя. :) 

За още успешни истории, следете новата ни рубрика "Code to success"! Ако имате и вие вдъхновяваща история, която искате да споделите с нас, може да пишете на sonia@softuni.bg. A ако искате и вие да сте на мястото на нашите успешни курсисти, направете първата крачка като кандидатствате за безплатния курс Programming Basics от ТУК.