В нашата нова рубрика ще ви споделяме вдъхновяващи интервюта с едни от най-успешните ни курсисти като разберете повече за тях - как са разбрали, че програмирането е в кръвта им, какво ги мотивира да се развиват, кои са били най-големите им трудности и други интересни въпроси. Какво разказа Росен и лесен ли е пътят към успеха, прочетете в това интервю. 

Здравей, Росен! Можеш ли да се представиш с няколко думи за читателите на нашия блог?

Здравейте! Името ми е Росен Крумов. На 22 години съм. Роден съм в град Варна. Завършил съм средното си образование в Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" в гр. Варна и сега съм на път да завърша бакалавърската си програма във Варненски Свободен Университет. Обичам да се занимавам с програмиране, да излизам с приятели, да спортувам и да чета книги за личностно развитие. 

Какво те привлече към програмирането?

Когато ме приеха след 7 клас да уча в МГ Варна, класът, в който попаднах, беше съставен на половина от състезатели по математика, информатика и природни науки. Те бяха състезатели на световно ниво и редовно печелеха първите места навсякъде. По щастливо стечение на обстоятелствата, едното от момчетата, с които се сприятелих там, което беше такъв състезател по информатика. И може би също така заради естеството на обучението в тази гимназия, където голяма част от часовете са по математика и информатика, аз придобих интерес към тази наука. През доста голяма част от времето, което прекарвах с този мой съученик, си говорихме за програмиране, за технологии в света на компютърните науки - основно аз му задавах безброй въпроси, а на него му беше много интересно да говори за това и може би основно поради тази причина научих много от него. И така, в средата на 10 клас реших да започна да изучавам програмирането и извънкласно - вкъщи, с книгата на Светлин Наков "Въведение в програмирането с Java". И тогава стартира "Кошмарът на циклите" - четене, стигане до for цикли и неразбирането им от моя страна, започване от начало, след това отново същото и така в продължение на близо 9 месеца ... След поредното започване от начало, стигане до главата с for цикли и отново неуспеха да ги разбера, реших да си дам почивка от тази тема и продължих нататък просто да чета, за да развивам интереса и общата си култура в тази сфера. Така продължих до завършването си, след което записах курса по "Въведение в програмирането със C#" в Софтуерния университет.

Какви програмни езици владееш и защо избра точно тях?

В следствие на обучението си в Софтуерния университет, програмата налагаше изучаването на много програмни езици - аз бях от втория випуск и програмата беше в първата си версия. Тя започваше с въведителния курс, в който се използваше C#. След това имаше първи модул, чиято цел беше да научим и други езици като Java, Javascript, HTML/CSS, PHP, и след това в следващите модули просто използвахме вече научени тези езици, за да навлезем по-детайлно към технологиите и по-сложните концепции от програмирането. Извън обучението си в Софтуерния университет, научих също така C, C++ и Python. Моето мнение е, че предпочитанията на всеки човек към отделните езици зависят в голяма част от естеството на това, с което се занимава в сферата на програмирането. Ако трябва да направя моя своеобразна класация на езиците, които съм използвал - бих сложил на първо място C#, заради удобствата и улесненията, които предоставя, за да може просто да си свършиш работата без да се занимаваш с излишни неща. На второ място бих сложил С++, заради мощта и бързината му, ако знаеш какво правиш и какво можеш да правиш, защото С++ е "макетно ножче" :) - много бързо и точно може да реже целта, но със същата ефективност ще пореже и този, който го използва, ако той самият не се пази. На трето място бих сложил Python, който за мен е просто малко "по-различен" еквивалент на C# - просто да седнеш и да напишеш нещо, което да ти свърши работа, отново без да се занимаваш с правене на излишни неща.

Как научи за Софтуерния университет?

За Софтуерния университет научих от приятел в гимназията. Още от времето, когато беше създаден, доста започна да се говори за него и бързо се популяризира в ИТ средите. 

А защо го избра?

Софтуерния университет го създадоха по времето, когато аз трябваше вече да избирам какво да правя след завършването си. До тогава аз бях решил да уча в чужбина - бях си уредил вече нещата за Англия, защото за там трябва от по-рано да се процедира. Също така мислех да се пробвам и за Германия, но за там сроковете бяха по-късни. Вътрешно, обаче, си мислех, че може би има как и в България да се занимавам с програмиране и да имам възможност да живея по същия начин, както и в чужбина. И така, когато моят приятел от гимназията ми разказа за идеята и концепцията на СофтУни, на мен ми се стори доста по-различна от стереотипа и доста интересна. Тогава реших просто да зарежа всичко, свързано с чужбина и да се отдам на това - вътрешно бях сигурен, че цялата тази идея, да остана тук, тук да се изуча на това и тук да го работя, си струва много повече от каквото и да е в чужбина. Може би много хора биха мислили по различен начин, но за мен приоритетите бяха в България.

В каква форма се обучаваш и защо избра именно нея?

Когато се обучавах, задължително избирах присъствената форма. Според мен това е най-ангажиращият и правилен начин да учиш в Софтуерния университет, ако имаш времето за това. Възможността да присъстваш на лекциите и да задаваш въпроси на живо, когато нещо не ти е ясно; възможността да общуваш със сродни хора, да се учиш и от тях; възможността да правиш екипни проекти с хора, които виждаш на живо, което максимално да те доближава до една работна среда - всички тези възможности, които ти се предоставят в едно присъствено обучение, ти помагат много, много повече от единствено гледане на лекции и правене на домашни и упражнения вкъщи сам.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението ти в Софтуерния университет?

Едно от нещата, които ще помня много дълго, беше времето, което ми отне да науча "for цикли" преди Софтуерния университет. Много голямо предизвикателство по време на обучението ми беше съчетанието на домашни, лекции, упражнения, екипен проект и подготовка за изпит - в рамките на месец-два. Наистина имаше и такива курсове - беше огромно предизвикателство да се справи човек с всичко това наведнъж и да изкара наистина добра оценка накрая. Но според мен това е и един от най-големите плюсове на обучението в Софтуерния университет като цяло - научаваш се да не спираш да учиш и да се развиваш, да се скъсваш от работа и така влизаш в една много добра форма, която ти помага изключително много в работната среда.

Жените или мъжете са по-добрите програмисти?

Не бих казал, че има еднозначен отговор на този вечен въпрос :) Лично аз съм срещал страхотни професионалисти и от двата пола.

Каква е настоящата ти работа, свързана ли е с програмирането?

В момента работя в една компания, която предоставя автомобилна електроника за едни от най-големите автомобилни производители. Аз съм част от екип, който прави софтуер за тази електроника.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

След 5 и дори повече години се виждам като човек, който продължава да изучава новостите и да се развива в различни насоки в ИТ сферата, и специализира тясно в това, което му е най-интересно и иска да се занимава с него. "Възпитанието" на непрестанно самообучаващ се човек е едно от най-добрите качества, които някой може да развие, учейки в Софтуерния университет, стига да има мотивацията и интереса за това. Фактът, че в сферата на софтуера, всичко се развива буквално всеки ден и всяка нова технология бива заменена с още по-нова след отрицателно време, налага точно такова възпитание - да не спираш да се учиш на нови технологии и концепции, да ги изпробваш, за да добиеш опит с тях. Така винаги ще можеш да бъдеш конкурентноспособен на пазара.

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Бих ги посъветвал да се подготвят за много предизвикателства по време на обучението си, но от тези предизвикателства те биха извлекли само плюсове в личен и професионален план. И нека кодът бъде с тях! :)

За още успешни истории, следете новата ни рубрика "Code to success"! Ако имате и вие вдъхновяваща история, която искате да споделите с нас, може да пишете на sonia@softuni.bg. A ако искате и вие да сте на мястото на нашите успешни курсисти, направете първата крачка като кандидатствате за безплатния курс Programming Basics от ТУК.