В нашата нова рубрика ще ви споделяме вдъхновяващи интервюта с едни от най-успешните ни курсисти като научите повече за тях - как са разбрали, че програмирането е в кръвта им, какво ги мотивира да се развиват, кои са били най-големите им трудности и други интересни въпроси. Благодарение на Софтуерния университет Васил отново се връща към това, което от малък иска да прави и работи, а повече за него може да прочетете в интервюто. 

Здравей, Васил! Можеш ли да се представиш с няколко думи за читателите на нашия блог?

Здравейте! Казвам се Васил Ников и съм на 35 години. От три години работя като Java програмист, а преди това работех 6 много дълги години в Райфайзенбанк на длъжности, нямащи нищо общо с програмирането. Завършил съм Софийския университет със специалност Международни отношения.

Какво те привлече към програмирането?

Още от малък бях привлечен от компютрите и всичко свързано с тях. Това беше преди доста време и тогава нещата бяха малко по-различни. Интернетът беше все още рядкост и всичко беше сравнително ново и непознато. По стечение на обстоятелствата, обаче, още от гимназията нещата при мен тръгнаха така, че подготовката ми за университета беше по теми, различни от програмирането. Благодарение на Софтуерния университет отново се върнах към това, което от малък исках да правя и работя. 

Какви програмни езици владееш и защо избра точно тях?

В момента се развивам като Java Developer и работя с прилежащите технологии, основно Java EE(EJB, CDI, JPA), по малко Spring, GWT, Docker и т.н. Що се отнася до езици, различни от Java, разбира се в Софтуерния университет учихме С#, Javascript, PHP, HTML и CSS. В професионалния ми опит до момента не ми се е налагало да работя по-активно с тях, но все пак се старая да не забравям вече наученото. В началото имах намерение да продължа със C#, тъй като там се чувствах най-подготвен и ми харесваше, но фирмите, с които контактувах в онзи момент работеха или с Java, или с Javascript. В крайна сметка избрах Java, от една страна, защото е доста близък до C# като концепция и от друга, защото предпочитам да се занимавам повече с backend неща и сериозни проекти, където Java има традиции и утвърдени позиции.

Как научи за Софтуерния университет?

От един приятел, който тогава ми каза, че Светлин Наков напуска "Телерик" и ще прави собствена академия.

А защо го избра?

Това наистина беше един невероятен низ от събития в точното време и момент. Случи се така, че напуснах работа, чувствах се изцеден и изтощен, с доволно количество лични проблеми. Два три месеца по-късно гореспоменятият приятел ми каза за Софтуерния университет и решихме заедно да кандидатсваме на първия прием. Тогава си казах защо не, нищо не мога да загубя, а и нямам по-добри алтернативи. Други приятели преди това ми бяха споменавали за "Телерик", но работата на пълен работен ден не ми позволяваше сериозно да се занимавам с нещо странично. В крайна сметка аз се записах и завърших Софтуерния университет, а моят приятел даже не се записа :).

В каква форма се обучаваш и защо избра именно нея?

Избрах присъственото обучение като в нито един момент не съм се замислял за онлайн варианта. До този момент не се бях занимавал с програмиране и бях наясно, че ако искам да успея, ще трябва наистина да положа сериозни усилия. От дистанцията на времето мога да кажа, че това е най-добрият начин човек без предишни знания и опит да се научи. Мотивацията сам вкъщи се постига изключително трудно, материята не е лесна и ако няма кой да ти помогне, обикновено резултатът е, че ще се откажеш. 

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението ти в Софтуерния университет?

Не бих могъл да посоча нещо определено като по-труден момент. Може би темпото, с което се преподаваше и усвояваше материала. Това, обаче, имаше и своите добри страни. Все пак по мое време обучението беше 1 година. За мен така беше по-добре. Обучение за по-кратко време, но на по-високи обороти.

Жените или мъжете са по-добрите програмисти?

По една или друга причина, жените имат много по-малко желание да се обучават в тази област от мъжете. От тези жени, които го правят, обаче, процентът на добрите е съизмерим с този при мъжете.

Каква е настоящата ти работа, свързана ли е с програмирането?

В момента работя за немска компания, която разработва бизнес софтуер, който помага на големи международни компании да управляват и изпращат парични средства по-лесно, улеснявайки връзката им с банковите институции. Компанията е на българския пазар от 2014-та година и се развива доста бързо.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

Пет години понякога са хем много, хем малко. Все пак преди 4-ри години аз за първи път почвах да се уча какво е това променлива, клас, цикъл и прочие. Сега, вече три години това ми е професия. След пет години в професионален план се надявам определено да съм много по-опитен, знаещ и можещ. Най-вероятно все още занимаващ се с Java.

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

За мен Софтуерния университет беше една много дългоочаквана промяна. Повечето хора, които кандидатстват в Софтуерния университет са млади, завърщващи гимназия или 1-2 курс в университета. Те абсолютно няма какво да губят и могат само да спечелят, ако се запишат. Посланието ми е повече към хората, които вече са завършили някакво образование или работят нещо, което няма нищо общо с програмирането. Ако имате интерес, но ви е страх от промяната, от неизвестното, от това, че може да не се справите, че нямате необходимите начални знания... на всички тези хора искам да кажа не се притеснявайте, аз успях! Стига наистина да имате желание да се занимавате с това, ще успеете и вие!

За още успешни истории, следете новата ни рубрика "Code to success"! Ако имате и вие вдъхновяваща история, която искате да споделите с нас, може да пишете на sonia@softuni.bg. A ако искате и вие да сте на мястото на нашите успешни курсисти, направете първата крачка като кандидатствате за безплатния курс Programming Basics от ТУК.