Бъдещето на QA професията – прогнози и тенденции

СофтУни държи ръката си на пулса на технологичната сфера, за да сме сигурни, че осигуряваме качествено и достъпно образование за всички, които искат да се реализират в IT сектора и да повишат стандарта си. За да ти дадем повече възможности, разработихме цялостната програма по QA инженерство, която ти отваря още една врата към сферата на информационните технологии.

Сигурно се питаш и какво от това? Защо пък да се занимаваш с QA, особено сега, когато секторът е изключително динамичен. Истината е, че през годините професията се превърна в крайъгълен камък на софтуерната разработка.

В днешния материал сме събрали проучвания в глобален мащаб и мнението на експерти, които разкриват тенденциите в сферата и бъдещето на quality assurance професията. Данните разкриват много интересни трендове, а по-важното е, че затвърждават QA кариерата като една от най-вълнуващите сфери на развитието.

Ето какви са перспективите пред професията!

Как се възприема ролята на QA експертите?

QA специалистите са разпределени в двете крайности – те или са хора с 10 и повече години опит, които имат поглед над цялостния процес по разработка и притежават широк спектър от знания и умения, или са в началото на развитието си. Според последното проучване на LambdaTest, 30% от QA експертите имат опит до 3 години.

Това е ясен сигнал, че QA все още е сравнително млада професия и тепърва ще търпи своето развитие.

Икономиката днес е преобладаващо дигитална, а потребителите са непрекъснато онлайн. Това налага необходимостта от дигитално потребителско преживяване с много високо качество – иначе потребителите и посетилите просто отпадат и отиват при конкуренцията.

Представи си приложение за организиране на задачите, което трие тасковете, когато го затвориш. Или сайт, който не чете специални символи в паролите. Това са елементарни примери за главоболията, които един QA експерт може да спести.

Поради тази причина все повече компании имат поне един QA специалист, а често развиват и цели екипи, които да се грижат за качеството на софтуера. Ето какво показват числата:

Колко се инвестира в QA?

По данни от проучването на LambdaTest, най-много компании имат между 1 и 3 QA експерти на всеки 10 разработчици в екипа си – средно 53.90%, като може да варира (не драматично) спрямо размера на компанията. След тях се нареждат компаниите, в чиито екипи на 10 разработчика се падат между 4 и 6 QA специалиста – 16.50%.

И сам се досещаш, че най-малките компании инвестират най-малко в индивидуални кадри, ангажирани с проверка на качеството. При тях на 10 разработчици може да се пада и по-малко от един QA, т.е. може изобщо да нямат такъв, а ролята да се съвместява от някой от програмистите.

Чисто финансовата инвестиция в дейности по тестване изглежда по подобен начин.

53% от компаниите инвестират между 10% и ¼ от бюджета си за разработка в дейности по тестване. Лидери са средните и големите компании – съответно 58.30% и 55.20% от тях. Сред 23.6% от компаниите инвестират между 26% и 50% от бюджета за разработка в QA. А близо 7% инвестират над 50%.

Сами по себе си тези данни показват достатъчно ясно, че QA дейностите увеличават значението си за компаниите. А нека видим и в какво се състоят те, за да си изградиш представа с какво ще се занимаваш.

Какви дейности запълват работния ден като QA?

Специалистите по проверка на качеството на софтуера са комплексни. Познават процеса по разработка, имат умения за програмиране с цел автоматизация и владеят разнообразни инструменти. Всичко това е необходимо, за да изпълняваш пълноценно задълженията си. А към тях спадат:

1. Провеждането и проследяването на тестове – QA експертите прекарват средно 20.86% от времето си в подобни дейности. Най-много време за провеждане на тестове и мониторирането им отделят кадрите в средните компании.
2. Планиране и разработка на тестове – тези дейности заемат близо 18% от времето на QA специалистите, като няма значение от размера на компанията.
3. Анализ и докладване на резултатите – това отнема малко над 12% от времето на QA експертите, като най-много време отделят специалистите в малките компании (запомни, че там и броят им е по-малко, съответно обемът за един човек може да е по-голям), следвани от тези в големите компании (които пък разполагат с най-големи екипи и работя по най-големите проекти).
4. Триаж и дебъгване – приоритизирането на бъгове за корекция и дебъгването заемат около 12% от времето на занимаващите се с QA служители.
5. Оптимизиране на тестове – малко над 11% от времето е посветено на тази дейност, като най-изявен стремеж към оптимизиране на тестовете има в големите компании, в които се отделя 13.59% от времето за тези цели.
6. Настройване и поддържане на тестовата среда – което отнема 10.40% от времето на специалистите, като отново най-много отделят хората в малки компании, около 14% от времето си, поради ограничения човешки ресурс.
7. Поправка на счупени тестове – т.е. такива, които не са написани добре и самите те съдържат грешки, които ги правят непригодни да тестват за грешки. Поправката им е обект на средно 8% от времето на QA експертите.
8. Корекция на ненадеждни тестове – това са тестове, които не дават последователни резултати или дават грешки и корекцията им заема средно 7.81%.

Всичко това се прави, защото повече от всякога тестването има и стратегическа роля в компаниите – в осигуряване на възможно най-доброто потребителско преживяване, защита на репутацията на марките и подпомагане на бизнеса по пътя му към успеха.

За да се постига всичко това, сферата също трябва да еволюира, подобно на теб като експерт. В следващите редове ще видим основни посоки  на развитие, които ще определят следващите няколко години.

Как се измества фокусът при тестването?

Разработката на продукти днес се диктува от комбинация от фактори – все по-взискателни клиенти, засилени регулации, все по-агресивни и интензивни киберзаплахи, изменящи се изисквания и стремежът към оперативна съвместимост. Всичко това засилва фокуса върху тестването и повишава изискванията към ефективността и качеството му.

Защо компаниите се вълнуват от това? Днес един пост, едно изречение, раздухано в пожара на социалните мрежи, може да доведе до сериозни щети за образа и репутацията на всяка компания. Ако фирмите допуснат влошаване на потребителското преживяване, рискуват да загубят всичко, за което са работили.

Затова една от водещите тенденции в развитието на QA професията днес е именно засилване на взаимодействието между бизнес екипите и онези, заети с тестване. Всъщност, 56% от организациите, по данни от World Quality Report, се опитват да постигнат именно такъв баланс и сътрудничество между заинтересованите страни и тестерите, особено по време на приемните тестове.

Тази задълбочена интеграция се допълва от усилия за повишаване на автоматизацията при осъществяването на дейности по тестване.

Ето какво очакват компаниите от нея:

• 54% очакват намаляване на рисковете, асоциирани включително с участието на хора в процеса;
• 52% очакват да се подобри ефективността на тестовете;
• 51% разчитат, че повишената автоматизация ще намали дефектите;
• 50% очакват да се намалят усилията, свързани с осъществяването на тестове;
• 50% очакват да се подобри и цялостното потребителско преживяване като резултат от всички други ползи от автоматизацията;
• 42% разчитат на автоматизацията за по-бързо достигане до пазара – това всъщност е спад в приоритетите от миналата година и подсказва тенденция към фокус върху качеството вместо скоростта.

Очакванията, с които компаниите натоварват автоматизацията на процесите, са ясен знак, че екипите вече достигат изискваната от тях скорост на работа. А стремежът ще бъде към намаляване на IT разходите. А всичко това изисква още по-комплексни и добре подготвени кадри.

3 тенденции за развитието на QA професията

Оформят се 3 ясни тенденции, които ще диктуват развитието на QA професията през следващите няколко години. Това включва:

1. Разширяване на традиционното автоматизиране на тестове за увеличаване на ползите, включително с помощта на AI, машинно обучение и low-code/no-code подходи и инструменти.
2. Дълбокото интегриране на Agile и DevOps практиките с дейностите на QA екипите, за по-надеждно постигане на резултати.
3. Приоритизиране на качеството над скоростта на изпълнение, за постигане на стратегически за бизнеса цели.

Именно AI оставя най-чувствителен, дори революционен отпечатък и върху тази сфера. Като най-значим ефект от прилагането на генеративен AI и производните му инструменти се очертава продуктивността, следвана от скоростта на осъществяване на дейностите.

Не толкова търсен, но все пак положителен ефект от използването на AI в професията, е повишената надеждност и по-малкото дефекти.

А какво споделят и експертите, взели участие в изследването на LambdaTest? Един от тест архитектите изказва мнението, че „В света на AI, тестерите се превръщат в оркестратори, които насочват машините в генерирането на код, оптимизирането на тестове и увеличаване на качеството. Това е сътрудничество, което ни изстрелва в бъдещето.“

Според хора в ролята на QA директор, „Макар и способностите на AI за генериране на код да се поставят под съмнение, ролята на изкуствения интелект в технологичния напредък и етичните въпроси, които поставя, гарантират присъствието му в бъдещото развитие на QA.“

Ако се чудиш дали това е сферата за теб, запомни едно – пред quality assurance направлението в IT сектора стоят както предизвикателства, така и много нови възможности. За да бъдеш конкурентен, трябва да владееш нови подходи, инструменти и умения, чиято динамика силно зависи от новостите в света на разработката.

За всичко това можеш да се подготвиш в цялостната програма по QA инженерство. Ако смяташ, че си открил своята професия, кандидатствай още днес, очакваме те!