В нашата нова рубрика ще ви споделяме вдъхновяващи интервюта с едни от най-успешните ни курсисти като научите повече за тях - как са разбрали, че програмирането е в кръвта им, какво ги мотивира да се развиват, кои са били най-големите им трудности и други интересни въпроси. "За мен Софтуерният университет съчетаваше полезното с приятното – ученето с удоволствието от програмирането." Какво още сподели Велизар и защо смята, че Софтуерният университет е като голяма водна пързалка, научете от следващите редове.

Здравей, Велизар! Можеш ли да се представиш с няколко думи за читателите на нашия блог?

Здравейте, казвам се Велизар Бишуров. На 23 години съм и завърших обучението си в Софтуерния университет през 2015 година. Малко преди финала на обучението си в Софтуерния университет, започнах работа в Progress и вече трета година продължавам да работя и да се развивам там.

Какво те привлече към програмирането?

Винаги съм имал афинитет към математиката и блок-схемите в училище и за мен програмирането беше като естественото продължение.

Какви програмни езици владееш и защо избра точно тях?

По време на обучението си в Софтуерния университет се запознах с немалък брой езици. Впоследствие надградих над тази бройка, но за истинско владеене на някои от тях, бих се похвалил само за три. Това са C#, JavaScript и SQL. Научих, че просто познаването на даден език е крайно недостатъчно за успех с него. Всеки език си има съпътстващите технологии, добри и лоши практики, framework-ци и т.н., познаването на които са от ключово значение за успеха и владеенето на дадения език. В тази бройка мога да включа и HTML и CSS, които не бих нарекъл точно програмни езици, но пък са неизбежни в Web света. Колкото до въпроса защо съм избрал точно тези - за мен отговорът на този въпрос е много лесен: „Не знам, така го почувствах“. И това е самата истина. Явно съм направил избора си подсъзнателно на много ранна фаза от обучението си и никога след това не съм изпитвал колебания.

Как научи за Софтуерния университет?

Това беше отдавна и не си спомням конкретно първата интеракция с наименованието Софтуерен университет. Гледах интервюта на Светлин в мрежата, по телевизията и четях различни статии, но кое беше първото, не мога да си спомня.

А защо го избра?

Избрах го, защото изглеждаше като най-добрият избор за обучение в тази сфера и мисля, че наистина е така.

В каква форма се обучаваш и защо избра именно нея?

Обучавах се в присъствена форма на обучение, защото исках да се отдам напълно на обучението си и това беше най-добрият начин да го направя. На по-късен етап пробвах и онлайн формата за някой странични курсове и резултатът не се и доближаваше до този, който постигах в присъствената форма. Разбира се, най-голямата вина за това пада върху мен.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението ти в Софтуерния университет?

За мен Софтуерният университет съчетаваше полезното с приятното – ученето с удоволствието от програмирането. Когато съществува този баланс няма трудност, която да не бъде преодоляна лесно.

Жените или мъжете са по-добрите програмисти?

За мен не съществува такова разделение. По-добри са тези, които се отдават повече на програмирането и не спират да учат нови неща всеки ден.

Каква е настоящата ти работа, свързана ли е с програмирането?

Понастоящем работя в Progress Software като Technical Support Engineer. Работата ми е неизменно свързана с програмирането и по-конкретно - с web development. На тази позиция научих, че съпорта не е само вдигане на телефона и даване на инструкции как да рестартираме рутера. Всъщност, много по-голяма част от работата ми е разработването на решения и решаването на чисто технически проблеми, отколкото разговорите с клиенти. За мен това е перфектният баланс между техническа и content-ориентирана работа.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

5 години са доста време за предсказания, но в същото време, не са достатъчни за сбъдване на големи мечти. Постигнал съм част от целите си, които бях поставил за първите 5 години на работа, но остават още такива. По всичко изглежда, че няма да успея да постигна всички от тях за оставащите 2, така че ще се стремя да ги постигна в следващите 5 от днес натам. В този ред на мисли, не виждам съществена промяна за себе си в кариерен план в следващите 5 години.

И накрая - какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в Софтуерния университет?

Софтуерният университет е като голяма водна пързалка. Ако се пуснеш по нея без да се съпротивляваш, ще стигнеш нейния край бързо и ефективно. Съпротивлението води до забавяне на скоростта или изхвърчане от пързалката. Моят съвет към всички е да се пуснат по пързалката без да се страхуват или съпротивляват и да ѝ се насладят напълно. Всичко останало се нарежда само. :) 

За още успешни истории, следете новата ни рубрика "Code to success"! Ако имате и вие вдъхновяваща история, която искате да споделите с нас, може да пишете на sonia@softuni.bg. A ако искате и вие да сте на мястото на нашите успешни курсисти, направете първата крачка като кандидатствате за безплатния курс Programming Basics от ТУК.