Loading...

Филип Аврамов – бъдещ програмист, графичен дизайнер и още много

avatar Румен Янев 3 минути
Филип Аврамов – бъдещ програмист, графичен дизайнер и още много

SoftUni Fest тази година ни подари много нови емоции, a заедно с тях ни запозна по-отблизо с Филип Аврамов. Кой е Филип? Той е победителят в Софтуниадата за деца през 2018 г., тази година участва в категория „Дизайн и криейтив“ в SoftUni Fest, преминал е през курса по Scratch в SoftUni Kids, в момента е накрая на цялостната програма на SoftUni Creative, занимава се с програмиране, чете учебници по квантова физика, пише поезия и има разнояйчен близнак, с когото не се кара често. А споменах ли, че е на 14?

Да започнем с най-лесното. Представи се и ни разкажи как започна да се занимаваш с графичен дизайн?

Казвам се Филип Аврамов, на 14 г. и уча в Немско училище София. С дизайн започнах да се занимавам преди две години. Имахме задача в училище и реших да изпробвам една от програмите на Adobe – Illustrator. Влязох в Youtube, информирах се и научих за останалите програми на Adobe. След това ми стана интересно да обработвам снимки във Photoshop и мама ме помоли да направя корицата на книгата ѝ.


Понеже се интересувам от компютри, програмиране и креативни нещата, тя ми предложи да запиша курс по графичен дизайн в SoftUni Creative, просто за да пробвам. Така и се зарибих. В момента съм накрая на цялостната програма в курса Photoshop Advanced.

А какво обичаш да правиш в свободното си време?

Да програмирам, да правя лога, харесвам и изкуствения интелект. Наскоро се научих как да го използвам в неща, които са ми интересни, като генериране на текст, картини и музика. Моделите не съм ги правил аз, тъй като компютърът ми не е достатъчно мощен, но пускането на текста през тях и оправянето грешките пак отнема много време.

Имаш ли си любим проект? 

Може би изпитният ми проект по UI и UX. Трябваше да създадем дизайн система и няколко страници за какъвто си сайт искаме. Аз измислих уебсайт, в който ако си добър в някоя игра, можеш да се регистрираш и да преподаваш на хора, които не са толкова напреднали.

А би ли искал да се занимаваш с дизайн?

По-скоро искам да се концентрирам повече в програмирането и така да мога да създавам платформи. Благодарение на един от учителите ми научих за Scratch и участвайки активно в платформата се научих да работя с нея. Впоследствие се записах и на курса по Scratch в SoftUni Kids и спечелих Софтуниадата за деца през 2018 г. След това исках да се занимавам с нещо по-сериозно и започнах да се уча на C++ с частен учител.

Защо точно C++?

Защото е основен и ако науча това, останалите езици ще са ми по-лесни. Първите няколко неща, които направих бяха игри и подобни на игри, за да науча как се използват матрици. След което работих по други малки проекти, които ме научиха да връщам информация на сървър и в момента се уча да визуализирам данни.

А изкуствения интелект искам да науча, за да мога да го имплементирам, да направя уебсайт, в който човек може да си генерира неща без да докосва код. Исках да се запиша за курса Deep Learning, но математиката беше прекалено сложна… Разбирам идеята, но не знам формулите.  

А кой те вдъхнови да се занимаваш с дизайн и програмиране?

Дизайнът беше експеримент и не очаквах нищо. Както казах, започнах с програмите на Adobe, после с обработването на снимки. Може би хората, които виждах в интернет и техните проекти ме вдъхновиха малко. За програмирането… всичко започна от учителя ми по IT и Scratch.

Ти си участвал в курсовете ни и присъствено, още преди пандемичната обстановка. Кой формат ти допада повече?

Присъственият. Усещането е различно, отговарят ти веднага на въпросите, мониторът е по-голям и има някакво преживяване. Не седиш просто на стола пред компютъра си вкъщи.

Както споменах в началото, Филип пише и поезия. Какъв по-добър начин да завършим с едно от стихотворенията му?

Чуден рай

Какъв е този чуден рай?


Светъл и чудесен, хубав като есен.

Топъл като лято, римуващ се със „свято“.

Студен като зима, бял като снежна пъртина.

Изящен като пролет и стръмен като ястребов полет.


Име Раят има, запазило се година след година.

България е то, прославило го нашето хоро.

Ние не сме големи и си нямаме проблеми.

Може последното да е лъжа, но е по-добре от зла госпожа.

Корумпираното ни общество е голямо и е малко нямо.

Но поне си имаме природа, красива и плодородна.


Известни сме с бедност, но и с много щедрост.

Може да си имаме бездомни, но си имаме и благородни.

Нашата нечестност няма край, но пък страната ни е Рай.

Вярвам злото ще се промени, а до тогава само се моли.


И ето че това е краят на моето стихотворение за Рая.