Дори и в привидно най-леката задача има много красота, когато намериш елегантното решение – Любомир Георгиев

Преди да отговори на въпросите ми, Любомир Георгиев си помисли, че става въпрос за интервю за работа и благородно ми отказа. За щастие се разбрахме бързо и по-долу можеш да се запознаеш с историята зад любовта му към програмирането:

Представи се пред читателите. Какво те привлече към програмирането?

Първият ми досег с програмирането беше преди около 25 години с Pascal и C++. Останах с неприятен вкус и избрах друг път за развитие, който в онези години ми изглеждаше предизвикателен. Нещото, което не ми хареса в онези години, беше, че поради трудния и ограничен достъп до информация, се налагаше да се помни синтаксис наизуст и намирането на решения, дори и на основните задачи беше доста сложно. Когато преди около четири години ми се наложи да помагам на едно от децата си с домашно по програмиране, се изненадах, че нещата, въпреки че са се развили, не са се променили кой знае колко много.

Съвсем на шега започнах с книгата за C# на Светлин Наков и колектив. След по-малко от седмица вече дишах и ядях код и така до ден днешен. Нещото, което ме завладя и продължава да ме завладява е, че колкото и да учиш и да си мислиш, че разбираш дадено нещо, винаги може да останеш изненадан и винаги има какво да подобриш и да развиеш. Дори и в привидно най-леката задача има много красота, когато намериш елегантното решение. Ако не успееш да го намериш и някой друг ти го покаже, разбираш, че винаги ще има какво още да научиш. Това знание ми действа много успокояващо.

Защо избра инициативата Софтуерен университет, кои курсове си минал и каква беше атмосферата по време на обучението?

СофтУни избрах, защото вечерните лекции много добре се съчетаваха с тогавашната ми работа. Паралелно с това, независимо дали си на живо или онлайн, винаги можеш да зададеш своя въпрос и да получиш отговор от топ професионалист. В началото не можех да оценя нивото на преподаване поради липсата на база, на която да стъпя, но сега разбирам, че съм имал удоволствието да слушам лекции на истински професионалисти, които имат желание да предадат знанията си. Курсовете, които съм минал са Programing Basics, C#, Tech Module 3.0, C#, DB, C# Web, C# Masterclass, Data Structures, Algorithms, Math Concepts for Developers, Data Science, Machine Learning и в момента привършвам Deep Learning.

А в каква форма се обучаваше и защо я предпочете?

Първоначално започнах присъствено и го препоръчвам на всеки, post-covid курсист. В присъствената форма имаш невероятно ценната възможност да си зададеш въпроса, който те тормози, на място и директно на съответният преподавател или студент от групата, който виждаш, че се справя по-добре. За съжаление, аз преминах онлайн след първите два курса, защото стана доста трудно да съчетавам учене, работа и семейни задължения.

Каква беше най-голямата трудност за теб по време на обучението?

Не бих могъл да кажа кое ми е било най-трудно, защото като цяло всичко ми е било доста трудно и всяко едно нещо, което съм успял да науча е било с доста труд, ровене и повторение. Със сигурност най-трудният ми изпит беше по алгоритми. Спомням си още не един и два изпита, на които съм седял до самия край и съм предавал решения в последната минута.

С какво ти помогна обучението в кариерното ти развитие?

Знанията ми за програмирането преди да започна първата си работа като Junior програмист, се дължат основно на СофтУни. Разбира се, те добре се съчетаха с факта, че 25 години преди това се бях занимавал с програмиране и то в училище, което в днешно време се превърна в нещо като икона за място, от което излизат отлични програмисти – ТУЕС.

Как се виждаш след 5 години в професионален план?

Искрено се надявам в следващите две години да успея да се развия до ниво senior developer, а в по-далечно бъдеще може би и архитект, но до този етап трябва още доста вода да изтече и код да се напише.

Какво ще посъветваш всички бъдещи курсисти, на които им предстои да започнат обучение в СофтУни?

Съвет, който бих дал на хората, които сега започват, е да не спират да учат. Когато им дадат две задачи за домашно, да си намерят поне още черти. Докато посещават един курс, да си намерят лекции и материали от интернет за следващият, който ще записват. Когато отиват на дадена лекция, да отидат с въпроси, за това което не са разбрали, а не да са готови да чуят нещо ново, като това според мен важи за всички курсове от основната пътека. На другите курсове става малко по-странно и много по-весело.

---

Не се колебай, а се гмурни в света на програмирането с Programming Basics! Ако тази история ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.