start влиза, end не влиза, както е написано в първото изречение. Ако има нещо, което може да е двусмислено в една задача, както думата between в случая, обикновено е най-добре да вземате за вярно най-формално написаното изречение (особено ако е първото, а другите имат характер на разяснения).

Идеята за интервала [start, end-1) е, че в много функции от стандартната библиотека на C++ (ще ги говорим в STL лекцията) интервалите се задават в този формат. Например, като говорихме за pointers споменахме как можете да ползвате std::sort и там е точно такъв тип интервал - стартов елемент, който влиза, и "краен" индекс (итератор всъщност), който не влиза. Ако сортирате цял масив int arr[5] = ... със std::sort, на sort му подавате (a, a + 5), въпреки, че а + 5 на практика е "извън" масива, защото последния индекс е 4. Оттам и тази задача донякъде има за цел да свикнете с този синтаксис, като напишете функция, която работи с него.

Тази конвенция за интервали (независимо за какво) я има и в доста други програмни езици. Най-вероятно причините за това са разнообразни, но може би основното е, че когато пишеш цикъл няма нужда да правиш <= (по-малко или равно) а е достатъчно да напишеш < (по-малко), ако ползваш тази конвенция. Не толкова заради броя проверки, а по-скоро защото е лесно да пропуснеш "равно"-то на "по-малко или равно" и да не забележиш.

Поздрави,

Жоро