Java е най-популярният в световен мащаб програмен език, окупирайки всеки месец първото място на индекса TIOBE, който измерва популярността на различните програмни езици. А знаете ли каква е историята на този език?

Програмният език Java се заражда като вътрешен проект на компанията Sun Microsystems, през декември 1990. Неговата цел е да бъде алтернатива на програмните езици C и C++, тъй като софтуерният инженер Патрик Нoутън е бил изключително недоволен от състоянието на API-тата и другите инструменти в Sun, които били създадени със С/С++. Това продължило до момента, в който той се обърнал към единия от съоснователите на Sun (Скот Макнийли), с когото той споделил своите намерения да напусне Sun и да се прехвърли в друга компания.

В отговор Макнийли го помолил да му изпрати мейл, в който да опише всички неща, които имат нужда да бъдат подобрени в Sun, както и как да бъде постигнато това. В отговора си Ноутън предвижда създаването на малък екип, който да работи автономно, без да е ограничаван от бюрокрацията, която спъвала другите проекти на Sun. Макнийли придвижил съобщението към другите ръководители на Sun и резултатът бил началото на т.нар. „Stealth Project“.

Скоро след това проектът бил преименуван на “Green Project”, като към него се присъединили Джеймс Гослинг и Майк Шеридън. Заедно с още няколко души, те започват да разработват нова технология за програмиране, която да се използва за програмиране на умни устройства от следващо поколение. В началото екипът възнамерявал да използва C++, но скоро се отказали поради няколко причини. Тъй като те разработвали технология, която трябвало да работи с ограничени ресурси, преценили, че С++ се нуждае от твърде много памет, както и че неговата сложност ще доведе до редица грешки в процеса на разработка.

Друга причина била липсата на Garbage Collection – заради нея програмистите трябвало собственоръчно да управляват системната памет, а това била задача, която предразполагала към редица грешки. Също така те имали нужда от платформа, която лесно да се разпространява на всички типове устройства, а С++ определено не отговарял на тези критерии.

Според Бил Джой, новият език трябвало да съчетава С и Меса (друг програмен език от 70^-те). В документ, наречен „Further“, той предложил на ръководството на Sun, софтуерните инженери на компанията да създадат обектно-ориентирана работна среда, базирана на С++. Първоначално Гослинг се опитал да модифицира и развие С++ (той наричал този проект „C++ ++ --“), но скоро след това изоставил това начинание, за да създаде изцяло нов език, който той нарекъл „Оаk“ (от английски – „Дъб“). Вдъхновението за името дошло от растящия пред офиса на компанията дъб.

През лятото на 1992 г. отделни части от проекта могли да бъдат демонстрирани – т.нар. „Green OS“, програмният език „Оак“, различни библиотеки, както и хардуер. Първата демонстрация се състояла на 3^-ти септември 1992 г., като тя се фокусирала върху изграждането на персонален дигитален асистент (PDA), който се казвал Star7. Той разполагал с графичен интерфейс и умен агент, наречен „Duke“, който помагал на потребителите. През ноември същата година Green Project се отделя и преименува на “Firstperson”, ставайки дъщерно дружество на Sun Microsystems. Екипът се премества в Пало Алто, Калифорния.

Първоначално екипът на Firstperson се съсредоточава в изграждането на високо-интерактивни устройства, но когато Time Warner отправя оферта за създаване на нов приемник, компанията променя приоритетите си и предлага на Time Warner платформа за приемник. От телевизионната индустрия били притеснени, че тази платформа би дала твърде много контрол в ръцете на потребителите и по тази причина офертата на Firstperson загубила в съревнование с тази на SGI. Това далеч не било единствената оферта, която Firstperson не могли да спечелят. Същата съдба постигнала и офертата към компанията 3DO. Тъй като не успели да пробият в телевизионната индустрия, Firstperson отново се влели в Sun Microsystems. Историята обаче не спира до тук.

През юли 1994 г., след неколкодневно преосмисляне на приложението на платформата, Джон Гейдж (директор на научния отдел в Sun Microsystems), Гослинг, Джой, Ноутън, Уейн Росинг и Ерик Шмид решават, че платформата ще се преориентира към World Wide Web. Те вземат това решение с оглед на настъпването на браузърите с графичен интерфейс като Mosaic. Според тях това давало възможност на интернет да еволюира в тази високо-интерактивна медийна среда, която виждали в кабелната телевизия. Като прототип Ноутън написал малък браузър, WebRunner (името е вдъхновено от филма Blade Runner), но през 1995-та браузъра бил преименуван на HotJava.

Наложило се програмният език Oak също да смени името си, след като станало ясно, че друга компания (Oak Technology), вече е регистрирала името „Оаk“. Новото име, което избрали за своя програмен език било Java.. Франк Йелин, старши инженер в Sun разказва следната история за избора на името:

„Адвокатите ни казаха, че не можем да използваме името „Oak“, защото то вече било заето от Oak Technologies. Затова във фирмата имахме специална сесия, на която се споделяха имена за ново име. На тази среща присъстваха всички членове, на т.нар. „Live Oak Group” – това бяха тези от нас, които активно работеха по новия програмен език. Накрая свихме всички предложения до десетина по-удачни. Всички бяха препратени към юридическия отдел. Три от тях бяха върнати без никакви корекции: Java, DNA и Silk. Не си спомням на кого му хрумна името „Java“”.

И така програмният език „Oak“ се превърнал в „Java”. Въпреки, че версия 1.0 на езика Java става достъпна за download още през 1994-та г., първата публична версия на езика е Java 1.0a2, която върви в комплект с HotJava браузъра. Тя вижда бял свят на 23-ти май, 1995 г.

Това е накратко историята на езика Java. А каква би била вашата история с Java? Ако сте напълно начинаещи - отговорът на този въпрос ще намерите на курса „Programming Basics with Java“. Запишете се още днес!