Кои са хората зад кулисите на сцената на СофтУни? Как се ражда идеята, която променя живота на хиляди всяка година? Защо СофтУни успя и какво предстои? Днес споделяме интервю с ключовите фигури, благодарение на които СофтУни се разви до това, което е днес - Светлин Наков, Христо Тенчев и Иван Ненков. Техните гледни точки и вълнуващите им истории вижте в следващите редове.

1. Как се роди идеята за Софтуерния университет?

Светлин: От 2005 г. насам се занимавам професионално с обучения на софтуерни инженери и съм създател на три софтуерни академии в България. В края на 2013 г. ръководех най-голямата за времето си софтуерна академия и исках да добавя към нея диплома за висше образование и да провеждаме обучения из цяла България, да разширим изучаваните специалности, да разширим екипа и да разрастнем като цяло проекта. За съжаление приоритетите на тогавашния ми работодател (Телерик) бяха други и се разминахме: при предстоящата продажба на фирмата нямаше как да се изпълнят моите грандиозни желания за растеж. Така се разделихме с Телерик и точно по същото време срещнах Христо Тенчев, който тогава движеше доста успешна фирма за разработка на игри и имаше амбиции да се занимава с ИТ образование.

С Христо много бързо се сдружихме и започнахме работа по нов за България мащабен образователен проект за обучение на програмисти. Заедно измислихме концепцията и бизнес модела на това иновативно начинание, планирахме и стартирахме проекта "Софтуерен университет". Идеята беше да обучаваме програмисти с много практика, така че да отговарят на нуждите на софтуерните фирми, а занапред да разширим дейността с обучение на системни администратори, дизайнери, специалисти по дигитален маркетинг и други. Имахме идеи за старт в София - присъствено и онлайн и за разширяване в други градове. Планирахме да подготвяме специалисти за най-търсените ИТ професии и технологии от софтуерната индустрия.

Христо: При мен идеята за такава инициатива започна да се заражда докато учих в ТУ София. Не можех да повярвам, че такива ценни и търсени знания и професия се изучават по такъв неефективен начин. Не знаех точно как, но бях сигурен, че тук има огромна възможност за подобрение. Върху това беше работил и мислил паралелно и Светлин.

Обединявайки се, успяхме да предложим тази нова форма на обучение, която да дава шанс на много хора да започнат кариера в ИТ, както и да удовлетвори търсенето от страна на фирмите за качествено подготвени професионалисти. От началото до сега, СофтУни премина и продължава да преминава в различни етапи на подобрения, благодарение вече не само на нашите идеи и работа, но и на всички от екипа на СофтУни.

Сега като погледна назад, доста добре сме се справили в планирането: за няколко години осъществихме почти всички заложени при старта идеи, а в много отношения задминахме мечтите си.

2. Кои са фазите на развитие, през които премина организацията, за да достигне днес до това, което наричаме СофтУни?

Христо: СофтУни започна като всеки старт-ъп. С малък екип, в който всеки правеше всичко, каквото беше необходимо за конкретния момент. Това изгради сет от успешни практики, които започнаха да бъдат развивани от конкретни хора и в последствие от цели екипи зад тях. От една учебна зала прерастнахме в 2, после 3, 4 и сега са над 8.

Вярвам, че докато всички в СофтУни поставяме клиента на първо място и преориентираме и реорганизираме дейността ни спрямо най-доброто за него - СофтУни ще продължава да рaсте и да променя живота на все повече хора в България и защо не в чужбина.

Светлин: Всичко изградихме стъпка по стъпка, с много труд и вдъхновение.
Една от първите крачки беше да си изградим голяма учебна зала. Доста обикаляхме, за да търсим подходящ офис с голямо помещение за учебна зала. Един ден ми се обадиха от фирма Ballistic Cell и ни предложиха безвъзмездно един етаж от тяхната офис сграда в кв. Хаджи Димитър и там направихме първата учебна зала на СофтУни за около 200 студенти. Невероятно съм благодарен на Ballistic Cell за тази значима подкрепа при старта на проекта.

В началото беше важно да наберем първия випуск студенти. Вложихме много усилия в промотиране на новия Софтуерен университет - по телевизии, медии и през социалните мрежи. И успяхме: записахме над 1000 кандидата, които учиха безплатно основи на рограмирането 1 месец (март 2014 г.), след което проведохме първите приемни изпити (април 2014 г.).

Следващата стъпка беше първото записване за учебен семестър и първите приходи в СофтУни. Беше страхотно, че за студенти се записаха над 700 души и от бизнес гледна точка проектът достигна начален етап на устойчивост. Вече можехме сами да си изкарваме заплатите. Следващата крачка беше да доставим обещаното обучение на записаните студенти. Беше много трудно. Спомням си как нощем подготвях учебното съдържание, както и денем до 18 часа, а от 18 до 22 часа преподавах. Лека полека се появиха помагачи, а някои от тях станаха част от екипа на СофтУни.

Иван: След първите положителни резултати, нуждите на организацията нараснаха и започна присъединяването на нови хора към екипа. Обособиха се първите екипи и функции като маркетинг, обслужване на клиенти, трейнинг и т.н. Започнахме да организираме работата си, следвайки процеси, а след време вече създавахме и първите по-дългосрочни стратегии и планове. Всички се учихме и израствахме паралелно с развитието на компанията. Стъпка по стъпка екипът ни нарастна до 60 човека, организирайки академии и обучения по софтуерно инженерство, дигитален маркетинг, дизайн и визуалиция, през които преминават над 100 000 човека годишно.

Превърнахме се и в пионери на българския пазар в обученията по изкуствен интелект, роботика и блокчейн. Работейки съвместно с десетки технологични и дигитални компании, СофтУни направи връзката между образованието и бизнеса в България.

3. Кой е ключът към успеха на СофтУни?

Иван: Основните фактори за бързия и устойчив растеж на СофтУни са два. Първият е наличието на достатъчно значима и осъзната пазарна нужда от една страна и възможността да предложим стойност, която да се разпознае и приеме от хората като решение. В нашия случай ние успяхме да предложим и развием концепция, която се прие изключително добре, като решение на един задълбочаващ се и обществено значим проблем, а именно абсолютната неспособност на традиционните подходи на образование да отговорят на нарастващите нужди за качествени и подготвени кадри, необходими на бързо развиващата се софтуерна индустрия.

Вторият най-важен фактор е подплътяването на бизнес растежа и посрещането на новите възможности с достатъчно стабилна и ефективна организационна структура. Определено най-голямото предизвикателство за нас през последните няколко години беше изграждането на такава структура с добре организиран и мотивиран екип и нейното паралелно развитие в синхрон със стремглавия бизнес растеж нa СофтУни. Изграждането на екип не спира до привличането на качествени специалисти на правилните позиции, това е един непрестанен процес.

Преди всичко ние търсим съмишленици, които наистина вярват в идеята и носят в себе си заряда и енергията на СофтУни, готови да са да учат и да се развиват изключително бързо, следвайки скоростта на развитие на организацията. Всяка компания, която се намира в етап на бърз растеж, но същевременно развитието на организацията и изостава, прилича на къща от карти, която би могла да рухне във всеки един момент.

4. Какво е бъдещето на СофтУни?

Иван: Продължаваме да следваме посоката да предоставяме достъпно и качествено образование в сферата на IT и дигиталните технологии, както и нашата мисия да превърнем България в Силициевата долина на Европа. Продължаваме да развиваме програмите ни по програмиране (Software University), дигитален маркетинг (SoftUni Digital), дизайн и визуализация (SoftUni Creative), като предстои да бъдат обогатени с още по разнообразни и качествени обучения.

Детската ни академия, SoftUni Kids, също ще предложи нови обучения, насочени към деца от 1ви до 6ти клас, в нови локация в София и други градове от страната. През 2018 ще обявим един изцяло нов много значим проект, насочен към учениците и средното образование в България, но засега ще го запазим в тайна. Не след дълго ще дойде и моментът, когато СофтУни ще направи своя международен дебют, пренасяйки успешния си модел и практики на световната сцена.

5. Ще успеем ли да превърнем България в Силициевата долина на Европа?

Светлин: Аз винаги си поставям високи цели. Вече станахме силициевата долина на източна Европа. Каза го шефът на Bosch, казват го и други лидери в ИТ сектора. Следващата цел е "силициева долина на Европа". За някой неща сме напред, за други имаме да догонваме. Аз вярвам, че България лека полека ще се позиционира като все по-силен регионален център за иновациии, дигитални технологии и ИТ. Вярвам, че за това имаме значителен принос чрез образователните инициативи, които развиваме, но знам, е имаме още много, много работа. Това е голяма кауза, която ще ни мотивира за десетилетия напред.

Христо: Вярвам, че СофтУни трябва да продължи мисията си да доставя качествено и достъпно образование в дигиталните науки. Ще се опитаме да увеличим още повече достъпността като предложим обучения в повече градове, за повече възрастови групи и под различни форми. Ще подобряваме инструментите и методите ни за онлайн интерактивно обучение. Ще опитаме да реализираме моделa на СофтУни, който променя бъдещето на България и в други страни.