Трудно е да не забележите Мишо и то не само защото е висок. Продължавайки поредицата “Кой е…?”, искаме да ви запознаем с още един от хората, които всеотдайно помагат на общността ни да се чувства във свои води тук.

Може би се питате защо той избира да прекарва толкова много време тук. Според него, това, което го привлича са предимно хората. Те му помагат да научава много нови неща, не само като му помагат да се справя с трудностите, които среща, а и чрез различията си. За него най-вдъхновяващата част от това да е част от общността на СофтУни е огромния брой различни характери, с които се сблъсква в залите и GameBar-a. Това, което ги обединява, според Мишо, е простия факт, че никой не е тук по принуда. Всички са точно там, където искат да бъдат, защото не друга, а личният избор ги е довел до там.

От друга страна, човекът, с когото ще ви запознаем днес, обича не само да учи, но и да се разсейва със СофтУни - казва, че ако седи сам със себе си, започва да мисли обсесивно над всеки един неразрешен проблем. Атмосферата тук му помага да разпусне и да се съсредоточи и върху други неща като процеса на разработка на компютърна игра, която създава заедно със съучастници от курса “Unity 3D”. До тук стига след като завършва технологична специалност в държавен университет и осъзнава, че “нищо не знае” веднага, щом му се налага да потърси работа.

Мишо до скоро беше и един от менторите за модул Programming Basics. Обича да общува с участниците във всеки нов випуск, и обожава да се шегува с тях (макар че според него понякога е по-смешно, когато не му се получи). Като ментор, се радва да помогне на всички, които имат нужда от помощ, като се опитва да насърчава хората да оставят притеснението настрана и да се отпуснат. На свой ред, обича да получава feedback за това колко добре се справя.

Голяма част от неговата съпричастност към всички нови студенти, според него, е и това, че самият той има нужда от малко повече време да схване материала. Според него единственото умение, което ти е нужно да преминеш през СофтУни е умението да не се отказваш, защото срещата с по-големи трудности в материала не значи, че трябва да се предаваш, а значи, че си на правилния път.