Има такава магия, но операцията по установяване кой е най-подходящият тип, ще е достатъчно бавна, че да унищожи смисъла от това да пестиш памет и време.

Ти за какво устройство пишеш, че ти трябва пестене на памет? За всичко с по-високи параметри от пейджър, няма да прескочиш паметта с типове данни.

Иначе аз това което виждам е:

    1. Пробваш да вкарваш променливата в най-малкия тип данни. Хващаш евентуални грешки

    2. Ако хванеш грешка за препълване на типа данни, опитваш да вкараш стойността в друга променлива от по-висок тип данни. Хващаш грешки и там.

    3. Повтаряш операцията от т1. и т2. с по-висок тип данни докато стойността не се запише някъде.

Имай предвид, че при този подход, особено ако си в цикъл, ще трябва в момента, в който запишеш променливата да я използваш и след завъртането на следващата итерация тя да умре. Ако искаш да я запишеш някъде, за да живее до края на приложението, ще трябва извън цикъла да имаш декларирани променливи от всеки тип данни, което практически губи смисъла на пестенето на памет, тъй като ти ще си заделил памет за всеки един тип.

Избирането на най-малкия тип обикновено се прави когато имаш ясно разбрани ограничения. Т.е. състоянието на нещо може да е само нула или едно - значи тогава ще ползваш boolean. Нещо може да е само от 0 до 100 - byte. И си сигурен, че няма да се прескочи този тип данни впоследствие. Ако си оставил потребителят да избира стойностите и ограниченията вече си сложил главата в торбата. Програмата няма ясно дефинирани ограничения за паметта, която ще ползва, а пък е memory-sensitive. Какво пречи на потребителят да въвежда само decimal-и докато не ти препълни паметта?