Имаше стари теми от предни курсове за това домашно, но предпочетох да си направим отделна за нашия курс.
Само две задачи са, но предпочитам, ако имам грешки да ги обсъдя навреме с вас.
ТУК са решенията.
И аз бих искал да споделя моето решение на 2-ра задача, което не съм сигурен дали правя правилно.
"ValidNumberException" си е мой създаден exception.
Aз нещо такова измислих на втора задача => http://pastebin.com/jTcVyVqd 
@GalyaGeorgieva Галя, на първа задача - ако четеш данните от конзолата извън try-catch блока, какво правиш с null или empty стринг. На втора задача - не разбирам защо хардкодваш крайната стойност на рейнджа - изискването е да направиш метод дето сравнява по зададен рейндж и след това да го ползваш в програмата. Трябва да подаваш началната и крайна позиция на рейнджа като аргументи на метода, а не да подаваш началната и числото. Респективно четенето на числото при тези условия трябва да се случва вътре в метода и там да се мятат съответните ексепшъни.
@antonp1p2 Колега, не схващам идеята да правиш проверка в метода дали числото е в рейнджа на старт и енд и после да правиш хардкодната проверка дали е между 1 и 100 ?!WTF?! Може би не е зле да прочетеш условието отново - този път по-внимателно.
Също така не виждам никой да прави проверка ако числото 99 е въведено преди брояча да стигне 1. Ако това се случи, програмата ще влезе в безкраен цикъл, защото каквото и число да и подадете, то ще е извън рейнджа 99...100.
Аз така ги виждам нещата - 02.OOP-Exception-Handling-Homework
Защо и в двете задача си хардкоднал съобщението в catcha-a??? Я си представи, че е малко по-голяма програмата и на няколко места хвърляш един и същи exception, но с различен текст? В същото време при хвърлянето на Exception-а нямаш никакъв message.
Съобщението в catch-a е за юзъра - не за дивелопъра - ако програмата е по-голяма - и ексепшъните се структурират другояче, и месиджите могат да се извадят в отделен файл. Не съм слагал месиджи при хвърянето на ексепшъните щот ме мързеше...
Я виж сега харесва ли ти... 
@pataroka Това със забележката за първа задача не го разбрах. По принцип FormatException ми хваща и празен стринг, но не е проблем да се добави още една проверка if (string.IsNullOrEmpty()) и да хвърля друго изключение.
Що се отнася до втората задача, според мен логиката си е читава, но все пак махнах хардкодването и сега се задава крайна стойност на range. (Подвела съм се от изречението: Using this method write a program that enters 10 numbers: a1, a2, … a10, such that 1 < a1 < … < a10 < 100.)
поправеният КОД
Здрасти, аз чета и препрочитам условието на първа задача, и знам, че едва ли има значение този въпрос, но все пак - има ли причина да customize-ваш messages на exceptions? Да, определено е по-добре от чисто софтуерно инженерна гледна точка, и е лесно да се направи, но не отговаря на условието да се принтва "Invalid number" (only).
Да се принтира "invalid number" е съобщение към потребителя, него не го интересува какъв ексепшън е бил хвърлен. Ексепшъните са за програмистите и за тях е важно самият ексепшън да съдържа достатъчно подробна информация каква грешка е възникнала, къде и защо, за да могат да разследват.
Няма логика ексепшъна да се казва ValidNumberException, едва ли не въвеждането на валидно число е нещо ненормално. Предполагам по-скоро имаш предвид InvalidNumberException.
Да, де... моя грешка не са замислих изобщо просто му сложих някакво име