Разбирам опасенията ти. Но нека предположим, такава система, при която лекциите са за домашно. Какъв тип занятие би трябвало да последва след дадена тема. Първото ми предположение е следното:

• Започва се с кратко резюме на темата от лектора.
• Преминава се към въпроси от студентите.
  • Опитвам се да си представя че съм отишъл неподготвен.
  • Не мисля, че бих могъл да задавам конкретни и смислени въпроси по тема, с която не съм запознат.
  • В горното предположение обаче има две ключови думи – „конкретни“ и „смислени“.
  • Тук лекторът ще трябва да влезе и в ролята на модератор и да отклони по подходящ, и за съжаление учтив начин, неадекватните въпроси.
  • Как става това – нямам никаква идея. Да споделят хората с опит.
• Започва решаването на задачи – например „домашното“ става „присъствено“
  • Това вече е отиграно. Помощници на лектора – доброволци – обикалят и помагат на нуждаещите се.
  • Сещам се, че може да се взаимства идеята от курса по Python и решенията да се събмитват онлайн, и да се прави анализ на грешките и добрите практики – нещо което ми се стори доста полезно, но не му е мястото в самата лекция.
  • Но аз обаче нали не съм наясно с материята и не мога да отлепя и два реда код.
  • Почвам да се ровя из лекциите и да гледам материалите в час – вече съм назад от другите.
  • Досрамява ме и си тръгвам

Разбира се сценариите са безброй, но кой е най-лошият вариант? И трябва ли това опасение да е причина за това да се откажем да подобрим видеата от лекциите.

Никъде не съм казал, че лекциите трябва :

"да се "скопят" откъм индивидуалност, да се представят с изчистен, монотонен и лишен от емоции говор."

Прав си, че в изброените по-горе платформи съществуват и немалко неудачни, скучни и напълно безлични проекти. Напротив, трябва да се намери оптималния баланс за качествено и същевременно увлекателно комуникиране на дадената информация. И разбира се, че аз нямам рецепта за това как се постига този баланс. Трябва експериментиране. Например да се започне с една тема, или един кратък курс. След това анализ, статистики и т.н. 

"всички следващи учат от едно видео, което ще придобие смисъл на библия - свещеното видео"

Аз лично не виждам проблема в това, да разполагаш с учебен материал, който покрива високи критерии за качество и няма да те е срам да го споделиш с целия свят например. А и разбира се няма да се превърне в библия, поради причината, че по определената тема има пре-много допълнителна и свободно достъпна информация. Аз и сега използвам значително количество странични (не от СофтУни) материали, като лекции и задачи.

Тук по-скоро съществува проблема с адаприрането към Промяната, т.е. колко лесно биха могли учебните материали да се адаптират към променящите се технологии. За фундаменталните курсове това не е от особено значение(освен ако не влизаш в детайли, като например да обясняваш как се инсталира VS 2010).Но този проблем, така или иначе, е валиден и за съществуващата система.

По отношение на 

" по-доброто научаване на материала чрез допълнителни асоциации"

Следният метод е доказан като изключително добър за усвояване  на нови знания:
Материалът се дава на малки порции - от по 10-30 мин. след което следва кратък тест  или задача върху наученото до момента, което изключително благоприятства създаването на нови мозъчни връзки. Забелязвам, че този метод се използва и от СофтУни в последно време - упражненията по време на лекция. Но онлайн формата е там където подобна практика наистина работи добре.
А ако имаше и начин да се опиташ да обясниш наученото на някой, това щеше да е от най-голяма полза за самия теб. 

"А това да можеш да слушаш и любимия си лектор си е вече незаменима екстра."

Чак ми се прииска да си пусна една лекцийка по Алгоритми за преди лягане 

Е, това ми прозвуча като "Ами като не ти харесват, гледай си клипчетата в интернет." Искам да поясня, че това което предлагам не са клипчета а вариант да се подобри системата за обучение. Освен ако не смятате, че няма място за подобрение и всичко е тип топ. В по-горните сайтове "клипчетата" са цели курсове изготвени от университети като MIT, Harvard и т.н. така че винаги щом имам времето се записвам и ги следя внимателно.Трудни са . Дискусията я започнах защото ми пука и варвам в доброто бъдеще на СофтУни и в оптимизма на Светлин Наков. И защото ми се иска както ние гледаме техните курсове, така и те да гледат нашите. Например не съм попадал на курсове приличащи на нашият КПК.
Не се опитвам да отправям забележки или да критикувам. Надявам се размислите по темата да имат единствено градивен характер.

Това по-скоро е идея, ако се дублират видеата на английски.

Аз имам друга идея - не моя, видях я във видеа от курс за $3500 на месец - PHP II Higher Structures на Zend Technologies - за съжаление скриха видеата за които имах password.

Та текният лектор правеше следното:

- курсистите имат Exercises Book, в който буквално не пише нищо, това е само списък какво ще се прави на дадената лекция - за една лекция пишеше само че ще се пишат класове

- лекторът открива лекцията, казва сега си напишете по един клас - без да обяснява как! Всички студенти се логват в https://dotnetfiddle.net/

- след определено време, всеки студент paste-ва неговия си вариант на клас в dotnetfiddle

- преподавателят избира сполучлив вариант, обсъжда го, поправя каквото реши; минава бързо по по-малко сполучливите или просто алтернативни добри варианти и посочва стандартни грешки, после дава следващата задача - а студентите си остават с целия обсъждан код в dotnetfiddle (аз например си копирах този код от техните dotnetfiddle сесии от целия курс - много полезно!)

Това може да се пробва дори на една лекция само. Естествено не повече от 5 човека ще дойдат подготвени и ще се решат да paste-ват код във видимата за всички, обща dotnetfiddle сесия. Преподавателят ще има малко неща за преглеждане реално. Ще се очаква интелигентно разбиране от страна и на студенти и на преподавател: студентите не могат да очакват преподавателя да може да им коментира веднага и без предварителна подготовка всеки код който са взели copy/paste от stackoverflow, преподавателят също не бива да го очаква от себе си.

Изпълнимо е, доказано полезно е - и е вариант на идеята на Наков, че програмиране се учи с писане на код, не с гледане!

Това е много близко до практиката в курса по Питон. Наистина много полезен подход, но за съжаление бързината, с която се случва това не е достатъчна. В смисъл нашите студенти доста бавно качват задачите, а единият лектор, който остана, не успява да прегледа в реално време качените решения и същевременно да отговаря на въпроси в залата.

Като цяло моето мнение по темата е консервативно. Мисля, че Софтуни успя да стъпи на крака и предоставя доста добри материали за обучение за тези, които наистина искат да научат нещо. Но никога, каквито и да са тези материали, те няма да бъдат достатъчни нито да станат добри програмисти, нито дори да си вземат изпитите с отлична оценка. Винаги студентите трябва да търсят сами допълнителни материали, които подхождат на тяхната индивидуалност. 

Започвам да разбирам опасенията ви.Оказва се, че предварително записаната лекция води неизбежно до модела тя да е за домашно, а домашното да е за в клас. Моята гледна точка, пак казвам, е на онлайн студент, където всичко ми е за домашно освен изпита. Явно нещата стоят по друг начин, когато става въпрос за присъствена работа с обучаващите се.

Поправи ме, ако не съм те разбрал правилно, но това което казваш е, че подобен модел ще отсее сериозните от несериозните студенти, защото само сериозните ще вземат участие в присъствените занятия.Това лошо ли е? Т.е. сега и сериозни, и несериозни пълнят залата, та чак до изпита, когато става "отсяването". Може би при сегашния вариант, тези които изостават имат шанс да наваксат до самият изпит. Докато, при експерименталния, изпуснеш ли 1, 2, упражнения и ще се демотивираш от усещането за изоставане от основната група... 
И да, разбира се, че подобна идея изисква евентуален експеримент, "proof of concept", в малък мащаб за да може да се анализират плюсовете и минусите, и да се стигне до някакво заключение.

Хубаво е, че ти от гледната точка на трейнър споделяш опит от "кухнята".