Смисъла на get() е в това че можеш да манипулираш данните за външния свят.

Например:

имаме клас Кола

който има прайвът поле Километри

вътрешно класа може да работи с реалните километри но в гетъра да сложим

return kilometers - 20000;

Може би не е много добър примера но дано си схванал идеята.

Целта на сетера пък е да правим някакви операции върху входните данни - например валидация.

Иначе може да се направи един базов клас със прайвът поле, който да се наследява и отделно да направим интерфейс който да задължава публичността на това поле чрез гетер и евентуално сетер.

След това спокойно може да си направим колекция от различни класове(наследници на базовия) които имплементират този интерфейс и така  да работим върху публичното поле.

Ако не ти е станало още ясно, кажи за някакви по-детайлни обяснения с примери.

П.С.: Абсолютно си прав, че ако не използваш някаква къстъм логика върху полето, и ти трябва във всички класове може да го сложиш в един базов клас с гетер и сетер и да наследяваш класа - това се счита за добра практика. Не се препоръчва да се използват директно публични променливи в класа.

Въпрос на удобство е при по-сложен код.

Представи си имаш написани getter и setter на някой елемент в твоя програма. Минават три месеца, забравил си за нея, но решаваш че искаш да сложиш проверка дали елемента не е null. Слагаш проверка в твоя setXXX метод и си готов.

Сега, ако нямаше тези get и set написани, трябва общо взето да преминеш целия код (който може да не е 2 класа, а 100) и да направиш проверка. Отгоре на всичко, тази проверка трябва да я пишеш всеки път когато въвеждаш нов код.

Има и други ползи като по-лесно дебъгване и предполагам куп други неща. Тези практики са влезли чрез години опит и главоболия от програмисти преди нас, не се съмнявай в тях твърде много, хаха.

Нещо, което май не е споменато, но е доста важно - при добра абстракция публичните полета не вършат работа. Под добра абстракция имам предвид наличието на подходящи интерфейси и класова йерархия. 

Всичко, което трябва да може да се достъпва извън класа, трябва да е част от интерфейс, а в интерфейс не може да се слагат данни (полета), а само методи (вкл. пропъртита, индексатори и ивенти).

Да кажем, че си направил подобно приложение и имаш нещо подобно (най-базов скелет):

public interface IVehicle
{
    public int Kilometers { get; }    
}

public class Car : IVehicle
{
    public string model;

    private int kilometers;

    // constructor

    public int Kilometers => this.kilometers;
}

Ако работиш правилно, в приложението си би трябвало да ползваш IVehicle, което значи, че ще имаш достъп до километрите, но не и до модела на автомобила. За да може да го достъпиш, трябва да кастваш, което е много грозно и не много правилно:

IVehicle car = new Car();
string model = ((Car)car).model;

Ползвайки публични полета, а не гетъри, дефинирани в интерфейси, приложението ти ще е осакатено.

Затова, дори когато не правиш никакви валидации или обработки, правилният подход е да направиш автоматични пропъртита, а не публични полета.