• The number of strings between the enter and exit command will be in the range [1 - 20];
• The number of characters in the string representing the actions are in the range [1 - 20];

Това означава, че максималният брой ще е 20 стринга с до 20 символа вътре. Тоест: 20 х 20 = 400, което надхвърля обхвата на byte [0-255].

Щом с byte не става, а с int става, значи byte се препълва той е до 255.

Losko, съвет относно променливите, които ползваш.

Дори и да имаш нещо, чийто обхват е по-малък от int, използвай int (за по-големите числа, разбира се си има други типове от сорта на long, ulong и BigInteger). Разликата в паметта (специално за програмите, които ние пишем) не е особено съществена, но можеш да си спестиш доста главоболия (особено ако са включени математически операции).

Например, опитай се да напишеш следната програмка:

byte a = 3;
byte b = 3;
short c = a + b;

Веднага ще получиш грешка във Visual Studio: Cannot implicitly convert type 'int' to 'short'. An explicit conversion exists (are you missing a cast?)

Това се получава, защото променливите автоматично се convert-ват към 32-битови или 64-битови цели числа Int32/Int64, когато се изпълняват дадени математически операции. За да се получи, кодът трябва да се промени на short c = (short)(a + b); Така работата с 8-битови цели числа (byte, sbyte) и 16-битови цели числа (short, ushort) става излишно трудна (по мое мнение) и за да ти е по-спокойно, направо използвай int.