Loading...

Какво търсят ИТ работодателите?

avatar Мария Вълчева 5 минути
Какво търсят ИТ работодателите?

И 2024 година започна с ръст за ИТ сектора. 12% растеж доказват, че тенденциите остават възходящи, въпреки че прогнозата беше за 20% и се отчете забавяне на темповете на свръхрастеж, с които бяхме свикнали. Като мост между бизнеса и кадрите, СофтУни се стреми да държи ръката си на пулса на пазара на труда, за да създава необходимите на ИТ сферата кадри.

В партньорство с БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) – най-голямото сдружение на софтуерни фирми в България, проверихме дали секторът е способен да посрещне нуждите си за подготвени кадри. Ето какво стана ясно.

Подготовка на кадри – ИТ училища, университети и специалности

БАСКОМ отчита все по-голямо влияние на софтуерния сектор в обществената и икономическата среда, включително извън София. А това изисква и все по-радикални реформи в образованието, така че да подготвя необходимите на пазара експерти.

Добрата новина е, че броят на обучаващите се в ИТ специалности гимназисти трайно се увеличава с всяка година:

  • През учебната 2020-2021 година в специалност Приложен Програмист са се обучавали малко над 3 000 ученици в 34 населени места в страната, в общо 45 училища.
  • През учебната 2021-2022 година в специалност Приложен Програмист са се обучавали 3873 ученици в общо 48 училища в 37 населени места.
  • Осезаема промяна настъпва през учебната 2022-2023 година, когато броят на учениците, учещи за технологично образование, достига Технологичната подготовка се осъществява в 47 населени места, в 73 училища, а в статистиката влизат и няколко нови специалности. Редом с Приложен Програмист, в която има над 4 300 ученици, гимназистите избират още Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Системен програмист.
  • През учебната 2023-2024 година, в общо 79 училища в 54 населени места в технологичните специалности Приложен Програмист, Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Програмиране, Системен програмист, са се обучавали близо 11 000 младежи.

На какво се равнява всичко това? Към момента в страната има 101 паралелки с технологична подготовка за VIII клас и 102 паралелки за учениците от IX клас. Сформирани са 90 паралелки за учениците в X клас, 85 за тези в XI клас и 75 паралелки за тези в XII клас.

Т.е. към 2024 година, броят на учениците с интерес към технологичното образование е довел до сформиране на 454 паралелки. Те са разпределени в 54 населени места, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Перник, Шумен, Дряново, Ямбол и други.

Национална Програма „Обучение за ИТ умения и кариера“

Стъпка в правилната посока е и стартирането на НП „Обучение за ИТ умения и кариера“. Целта на програмата е провеждане на професионално технологично обучение в сътрудничество с университети и работодатели от ИТ сектора.

Програмата се реализира в 5 центъра за обучение – Бургас, Пловдив, Правец, Русе и София. До днес през нея са преминали 4 випуска, завършили и придобили професионална квалификация Приложен програмист. Във випуск 2020 имаше 218 ученици, във випуск 2021 – 164, випуск 2022 посреща 191 души, а випуск 2023 – 192 ученици.

Въпреки всички тези предприети стъпки, секторът все още има по-голямо доверие на ИТ академиите по отношение на технологичното образование. Затова и ангажиментът на компаниите към създаването на нови технологични училища е траен, а целта е 10 подобни да отворят врати в следващите две години.

Оздравяване на пазара и успокояване на темпото

За поредна година, ИТ секторът в България отбелязва двуцифрен ръст на приходите от своята дейност – малко над 12%.

„Ръст има. Той пак е по-голям от много сектори в България и няколко пъти по-голям от ръста на БВП. Но ние винаги сме били доста по-амбициозни“, споделя Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, по повод анализа за състоянието на ИТ екосистемата в България.

Компаниите в сектора са основно ориентирани към износа на услуги за чуждестранни пазари и това ги прави чувствителни към процесите в технологичните сектори в САЩ и Западна Европа. Забавянето там доведе до нормализиране темповете на растеж у нас.

Наблюдаваме по-умерено разрастване на екипите и преразпределение на талант. Компаниите все още страдат от недостиг на качествени кадри, а това обуславя и стремежа към реформи и в образователния сектор.

Годишният доклад БАСКОМ Барометър, декември 2023, показва, че през следващите 2 години се очакват да бъдат разкрити още 14 000 работни места. Затова са необходими реформите, затова и интензивната подготовка на качествени ИТ кадри трябва да продължи.

Какво предстои за българските ИТ компании?

Основното предизвикателство за българските ИТ компании, редом с набавянето на качествени кадри, е постигането на устойчивост на пазара. Outsourcing моделът работеше почти безотказно през последните години и благодарение на него се наблюдаваха двуцифрени ръстове и главозамайващи темпове на растеж.

Забавянето на този растеж е резултат от зависимостта на българските компании от чуждестранни клиенти. По отношение на outsourcing модела, днес сме принудени да се конкурираме с милионите разработчици от страни като Индия, Пакистан и Бангладеш. Основно наше предимство е качеството на работа на ИТ екипите.

„Качеството на местните кадри и работата им е по-високо от това на тези в страни като Индия, Бангладеш и Пакистан. А по-важното е, че е конкурентно на това на страните от Западна Европа и САЩ“, споделя Валентин Змийчаров, Образователен Директор на СофтУни.

Мнението му се допълва от Теодора Паликарска, маркетинг мениджър в една от големите български ИТ компании с outsourcing профил:

„Качеството тук е много различно. Можем да осигурим проактивност, критично мислене, умение за решаване на проблеми и автономност на решенията, ефективност, бързина и мениджърски потенциал. По-добри сме и в най-базовото – добре написан код. Комуникацията с нашите екипи е по-удобна като времева зона, а програмистите ни се придържат към установени конвенции и регулации на ЕС, които гарантират по-висока сигурност и качество на софтуера.“

Поради тази причина, продължаваме да сме привлекателна outsourcing дестинация, въпреки по-високата цена на труда. Но истинската устойчивост се крие в успешното конкуриране с продуктовите компании, диктуващи технологичната революция.

Това е и следващата логична стъпка в развитието на сектора. Сега е моментът фирмите да започнат да инвестират натрупаните опит и знания от работата за чуждестранни компании в иновации и обещаващи местни разработки. Именно те имат потенциала да поставят България на картата на технологичните лидери и да ни приближат още стъпка към постигане на целта да се превърнем в Силициевата долина на Европа.

Някои компании вече допринасят за това, както споделя и Валентин Змийчаров, образователен директор на СофтУни:

„Имаме много добри основи за разработване на собствени продукти в IT сферата. Присъствието ни в Европейския съюз отваря много врати. Наличието на много висококвалифицирани специалисти на световно ниво, които работят (предимно) в чуждестранни компании. Развитието на все повече центрове за финансиране и поощряване на нови компании. Добрият пример от вече създадени компании с български корени като Payhawk (за която всички чуваме), но и много други като Chaos, SiteGround, Trading 212, Fadata, Nemetschek Bulgaria, Nexo, OfficeRnD, Shkolo, Dreamix, M2M services, Kelvin Health. Институтът INSAIT, който подготвя топ таланти на световно ниво, е много позитивен фактор в тази насока.“

Очевидно е, че технологичният напредък е устойчива тенденция, също като необходимостта от качествени и подготвени кадри. А най-интересното тепърва предстои.

За да станеш и ти част от него, не се колебай и кандидатствай в програмата по софтуерно инженерство, за да започнеш развитието си още днес!

Можем ли да използваме бисквитки?
Ние използваме бисквитки и подобни технологии, за да предоставим нашите услуги. Можете да се съгласите с всички или част от тях.
Назад
Функционални
Използваме бисквитки и подобни технологии, за да предоставим нашите услуги. Използваме „сесийни“ бисквитки, за да Ви идентифицираме временно. Те се пазят само по време на активната употреба на услугите ни. След излизане от приложението, затваряне на браузъра или мобилното устройство, данните се трият. Използваме бисквитки, за да предоставим опцията „Запомни Ме“, която Ви позволява да използвате нашите услуги без да предоставяте потребителско име и парола. Допълнително е възможно да използваме бисквитки за да съхраняваме различни малки настройки, като избор на езика, позиции на менюта и персонализирано съдържание. Използваме бисквитки и за измерване на маркетинговите ни усилия.
Рекламни
Използваме бисквитки, за да измерваме маркетинг ефективността ни, броене на посещения, както и за проследяването дали дадено електронно писмо е било отворено.