Loading...

Атанас Василев: за да растеш трябва да преодоляваш границите, да вдигаш летвата все по-високо

avatar Румен Янев 9 минути
Атанас Василев: за да растеш трябва да преодоляваш границите, да вдигаш летвата все по-високо

Наско е един от най-младите колеги в SoftUni и не само се съгласи да сподели изключително интересната си история по пътя на програмирането, но го направи и по изцяло свой начин. За това мога само да му благодаря и да ви оставя в ръцете му.


Здравейте, Казвам се Атанас Василев, 19-годишен и съм Full-stack developer в Dev екипа на Софтуерния университет. Изучавам Софтуерно инженерство във ФМИ на СУ, като тази година завърших успешно първи курс. Родом  съм от едно малко Родопоско селце в Смолянска област. След осми клас учих в природо-математическата гимназия в Смолян, специалност „Математика и информатика“, където получих солидни основи и се срещнах с много ценни за мен приятели. 


При мен навлизането в ИТ сферата беше интересно, защото когато в осми клас ме приеха в ПМГ „Васил Левски“, гр. Смолян изобщо не бях на „ти“ с компютрите, първите няколко месеца не разбирах нищо в часовете по информатика. Учеха ни да програмираме на C++, който си е по-сложен език, което направи началото на пътешествието ми в ИТ сферата още по-трудно. Всичко ми изглеждаше толкова сложно и в този момент никога не съм си представял, че ще стигна до такива успехи.


В осми и девети клас се занимавах с програмиране само в училище, за което малко съжалявам. Не участвах в никакви състезания и олимпиади по информатика, но за сметка на това бях доста добър по математика и имах успехи на състезанията в тази област.


Повратният момент за мен беше в десети клас, когато започнах сериозно да се занимавам с програмиране извънкласно в Софтуерния университет. В продължение на две години учех много усилено, по 4-5 часа всеки ден. Започнах с курса “Programming Basics with C#”, който ми беше изключително лесен и разбирах веднага всичко, защото вече знаех част от нещата на C++ и материалите бяха поднесени много добре. C# много ми хареса като език за програмиране и наистина го оцених, защото преди това видях колко са по-сложни и колко повече време отнемат да се направят същите неща на C++. Все едно да се научиш да шофираш на 20–годишна кола без никакви екстри и след това да започнеш да караш чисто нова кола с почти всички възможни екстри.


Бях изключително впечатлен от начина на преподаване в Софтуерния университет, хареса ми цялостната им концепцията и в този момент бях убеден, че ще продължа да уча програмиране тук. Това, че можеше да тествам решенията на задачите за секунди ми допадна изключително много. Голяма част от нещата бяха автоматизирани и учебните материали бяха направени много професионално. Преди това се бях сблъскал с положението в училище, където нещата не са толкова розови и успях да оценя това, което предлагаха те.


 След това продължих с Fundamentals Module-a, като отново си схващах бързичко нещата. Разбрах, че искам да се занимавам с програмиране и харесвах нещата, които правихме. Няколко дни след като завърших десети клас, завърших и Fundamentals Module-a в Софтуерния университет, като следващият модул в C# пътеката започваше септември и лятото имах много свободно време. Реших да се „гмурна“ в света на JavaScript. Започнах с JS Core модула в Софтуерния университет, след това продължих с „Express JS Fundamentals” курса, където се научих да създавам цялостни web приложения. След това се научих да използвам добре HTML и CSS. И така за едно лято придобих умения, с които можеше да работя като Full-stack developer с JavaScript.


В началото на 11-ти клас използвах придобитите умения през лятото и с един приятел създадохме web приложение на JavaScript, с което участвахме на УЧЕНИЧЕСКА СЕКЦИЯ НА 48. ПРОЛЕТНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СМБ в Боровец, организирана от Ученическия институт по математика и информатика, където получихме бронзов медал.


В 11-ти клас продължих с изучаването на C#, завърших “C# Fundamentals”, по време на който се „влюбих“ още повече в езика и програмирането. Не е тайна, че харесвам много повече C# отколкото JavaScript.


Междувременно с един приятел участвахме и на Националната олимпиада по Информационни технологии. Тогава не успяхме да се класираме за националния кръг, но си научихме урока и разбрахме грешките си.


След това завърших „C# DB Fundamentals“ модула в Софтуерния университет, където се научих да работя с бази данни. Дойде време и за най-важния, най-интересния, но и най-труден модул от C# пътеката – C# Web. Изключително съм благодарен за това, че се научих на изключително много неща и постоянно бях вдъхновяван да се развивам и да ставам все по-добър. По време на този модул затвърдих всичко научено до момента и придобих още много ценни умения.


Като финален проект в Софтуерния университет разработих собствена JudgeSystem, защото виждах нуждата от подобна платформа в училище и бях вдъхновен от тази на Софтуерния университет. Също така един от преподавателите разказваше колко е интересен този проект и колко много е научил от него. С този проект „нагазих“ в дълбоки води и трябваше да се науча да плувам много по-добре, за да оцелея. Честно казано, беше трудно и много предизвикателно, но за да растеш трябва да преодоляваш границите, да вдигаш летвата все по-високо. Докато разработвах проекта приложих всичко научено през годините, затвърдих знанията си и научих изключително много нови неща. В този момент разбрах цялостната картина и си казах: „Аха, ето защо е трябвало да науча всичко това през годините“, пъзела се нареди. Няма как да стигнеш от нулата до върха с един скок, трябва постоянно да надграждаш и стъпка по стъпка да се движиш нагоре, като прилагаш постоянни усилия всеки ден.


Точно затова харесах и цялостната програма по софтуерни инженерство в Софтуерния университет, защото курсовете са организирани много добре, наредени са последователно и с всеки пореден курс постепенно надграждаш и ставаш все по-добър, за да стигнеш до момента, в който си конкурентноспособен на пазара на труда или си достатъчно уверен, за да започнеш нещо свое и да правиш велики неща.

Cлед като завърших 11-ти клас бях на стаж през лятото в ScaleFocus, където менторите ми ме научиха на важни концепции при разработката на софтуер, за което съм им много благодарен. Успях да натрупам и доста контакти. В началото бях на двуседмичен стаж, но ме харесаха и ми предложиха да продължиха да работя за тях докато започна училище.


Както гласи една мъдра народна поговорка: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Дойде момента да „пожъна“ успехите на усилията, които бях положил. В 12-ти клас продължих да разработвам проекта си и участвах в доста състезания. Кулминационният момент дойде, когато завоювах първо място на Национален есенен турнир по информационни технологии „Джон Атанасов“ в направление „Интернет приложения“. Тази успех ми донесе огромна увереност и ме вдъхнови още повече. Започнах да мисля много по-позитивно, да вярвам много повече в себе си и се убедих, че с достатъчно усилия и труд можеш да постигнеш, това което желаеш.

След това на Двадесетата ученическа конференция (УК’20) на УчИМИ се представих отлично и спечелих златен медал. На Двадесетата ученическа секция, 49.Пролетна конференция на СМБ завоювах златен медал (както споменах по-горе на предишното издание на същото състезание бях с бронзов медал и тогава си казах, че догодина ще съм със златен и го направих. Една година се трудих изключително много и успях да надградя успеха си).


Междувременно в 12-ти клас минах още няколко курса в Софтуерния университет – курсовете по структури от данни и алгоритми, „React JS Fundamentals“ и “Angular Fundamentals”.


В 12-ти клас на тържеството по случай 100 години от създаването на гимназията, в която учих, имах огромната чест да бъда отличен с награда „Величка Пачеджиева“ за високи постижения в областта на математиката и информатиката.


Най-големият успех за мен дойде, когато станах Лауреат на Националната олимпиада по информационни технологии. Едно много желано от мен отличие, което ми отвори още много врати. Това беше черешката на тортата, усилията и труда ми през годините се увенчаха с успех.


Реших да продължа образованието си във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, специалност Софтуерно инженерство. Понеже бях Лауреат на НОИТ имах честта Министърът на образованието и науката лично да ми връчи студентската книжка.


Края на 12-ти клас започнах работа в малка софтуерна фирма, където разработвахме от нулата приложение, използвайки .NET Core и Angular, аз бях в основата на проекта, като се занимавах с различни неща. Определено придобих много нови знания и умения и успях да израсна доста.


Следващата стъпка беше да стана част от Dev екипа на Софтуерния университет. Един ден Ивайло Кенов ми писа, че си търсят нови попълнения в екипа и ме покани на интервю. Бях доста развълнуван понеже имах възможността да работя с хората, които са ме учили и вдъхновявали. Интересен е живота, не знаеш от къде и кога ще ти се отвори нова възможност. Разбира се приех, минах успешно интервюто и станах част от Dev екипа на Софтуерния университет, където правим много интересни неща и използваме модерни технологии. За мен е много ценно, че имам възможността да работя с хора, които са много добри в това, което правят и можеш да научиш изключително много от тях. Имам честта Дончо Минков да ми е team lead, за което съм много щастлив.


Искрено мога да заявя, че обучението в Софтуерни университет помогна изключително много за моето развитие и бих го препоръчал на всеки. Тук придобих изключително много знания, които отвориха много врати пред мен. Голяма, част от научените неща успях да приложа в проектите, с които участвах по състезанията и конференциите. Съответно състезанията, конференциите, подготовката за участие в тях и успехите ми помогнаха да се изградя изключително много като личност, придобих много голяма увереност в себе си, която ми помага много в трудно моменти. Всичките придобити знания и умения през годините ми помагат на работа и имам възможността да трупам опит и да бъда самостоятелен. Успях и да натрупам доста контакти, което също е много ценно. Като цяло нещата са доста навързани.


Лично аз съм изключително благодарен на целия екип в Софтуерния университет, затова, че ми помогнаха в моето пътешествие в ИТ сферата. Освен това Софтуерният университет ми показа много успешни хора, които ме вдъхновяваха и ми помогна да изградя благоприятна среда за мен. SoftUni е едно много добро място, откъдето можете да започнете кариерата си, ако се потрудите достатъчно и усвоите добре материала, ще се реализирате успешно в ИТ сферата.


Безспорно имаше много трудни моменти по пътя и тепърва ще има още много, но трудностите ме направиха по-силен, изградиха характера ми и ми помогнаха да се справям по-добре в критични ситуации. Трябва да се научим, когато паднем да ставаме бързо и мигновено да продължим напред. Много е важно да ценим времето си, защото то е краен ресурс. Да не ни е страх от непознатото, да не спираме да учим и да опознаваме света колко нас.


Моят съвет е да се опитате да намерите правилния баланс, за да се случват гладко и умерено нещата.


Това е моята история, време е да създадете Вашата! Аз повярвах в себе си, продължавам да вярвам в себе си, повярвай и ти и крачи уверено напред.


The sky is not the limit, it’s just the beginning! (Небето не е границата, то е само началото!)


---


Не се колебай да се впуснеш в собственото си приключение и да навлезеш в света на програмирането. Кандидатствай за безплатния ни курс Programming Basics! Ако историята на Атанас ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.