Няколко неща имам да кажа:

• По моему, само Tr00peR е уловил същината на проблема, а именно - че решения, които засяга абсолютно всички не са били съобщени преди, а след въпросните поправки. Колкото до самите решения дали са справедливи или не - СофтУни е БигБрадъра и той е в позицията да си взима решенията и да си определя и променя правилата, когато си поиска. Доколко добре говори това за него е друга тема. В случая нашият БигБрадър прави такава система за първи път, учи се паралелно с нас и винаги се старае да се вслуша в "гласа на народа". Ако въпреки това, пак има недоволни и не им харесва - еми прав път, може да потърсят другаде. Утре Наков може да влезе на някой изпит и да каже, че всеки който седи на позиция, която е нечетно число получава отличие, а тези които седят на четна позиция и са от страната на прозорците получават 300 точки. Останалите - сори, успех в следващия тираж. :)

• Прави ми впечатление, че нас българите по принцип не ни бива да дискутираме и обсъждаме важни проблеми, които принципно именно така се решават - като се обсъждат и говорят. Със седене тихо в ъгъла не става!!! Вместо това обаче, всеки, който повдигне някакъв въпрос, тема или наболял казус за обсъждане тук, неминуемо трябва да бъде изкаран като някакво недоволно "мрънкало". Тази тенденция ми прави впечатление не само тук, ами въобще като цяло в нашето съвременно общество, но айде да не го обръщам в стил "Вафлички и храсти" с професор Юлиан Вучков... :D 

В случая Тито повдига една меко казано важна тема за дискусия, която засяга абсолютно всички. Надали го прави, щото човека си няма друга работа и се чуди за кво да се хване да мрънка в тоя живот. Т.е. той се възползва от същината и предназначението на този форум, а именно чрез него хората да дават обратна връзка на екипа, да си споделят личното мнение, да питат неща, които ги интересуват и т.н. Ако няма да го ползваме за това - по добре да слагаме катанеца на специално предвидените за това раздели и да си го ползваме само да си пействаме домашните и толкова.

• Относно живота, как той не протича еднакво за всички, как различните възможности и желания на хората в даден момент, предопределят съответно и целите им,  има едно много хубаво изречение - "Всеки човек бяга в неговата си пътека!" Става дума за пътеките на спринтьорите на лекоатлетическите писти. Смисълът й е, че за всеки атлет състезанието има различно значение, всеки си е поставил различна цел. Ясно е, че по презумпция всеки участва в името на победата, но реално нещата не стоят съвсем така. Още преди състезанието на всички е ясно, кои са фаворитите за златото. И то е ясно на базата на тяхната подготовка през годината или изявления на пресконференциите. Има атлети като Болт, които са се готвили много сериозно и за тях всичко под първо място (400 т) би било провал. Други пък не са имали време за такава подготовка или пък са се въстановявали от контузии и за тях завършване в средата също би било голям успех. За тия пък дето ги мъчат контузии - изобщо пък ако успеят да финишират, без да се налага да влиза линейката също е голям успех.

Т.е. за какво го пиша всичко това, че вески си бяга в неговата си пътека? Ми всеки си намира причината и стимула да е тук в СофтУни. Всеки е определил своите цели според моментните си възможности и желания и ги гони. За едни успех е да решат първа задача и да си вземат изпита, за други всичко под 400 точки сигурно е равносилно на провал. Също така смятам, че всеки трябва да уважава целите на другия, а не седи и да му обяснява как едва ли не е в грешка и трябва да ги преосмисли, в това число и житейския си мироглед, ако може също да промени. Ми няма как да се получи. Едни сигурно имат много свободно време, чудят се как да го уползотворят (похвално е, че са избрали СофтУни за тази цел), за тях може би денят преминава спокойно "яваш-яваш", изпитите са "хакуна-матата", дали си последен или пердпоследен няма значение... За други, които пък нямат финансова възможност, вероятно некласирането на позиции за стипендия е равносилно на това да прекъснат обучението си. Просто хората може би няма откъде да извадят 390 лв или дори 150 лв. Трети пък може да хранят семейство, да им висят кредити на главата и зад купищата домашни, проекти, изпити, точки и класирания да виждат някаква допълнителна възможност да си намерят по-хубава работа, с която да си пооправят живота. Секи си бяга в неговата си пътека и си е поставил различни цели в състезанието. Безмислено е единия да обяснява на другия как трябва да си смени целите и вижданията с някакви "по правилни" Т.е. спрете с тва постоянно учудване що за тоя тва е важно, не е ли по-логично да не му е важно, точно както на мен не ми е важно...

• Искам да кажа, нещо и за познатия на всички ни лозунг "тук сме за знания, знанието е важно", който гледам че се употребява къде на място, къде просто ей така колкото да кажем нещо...

Независимо дали става за СофтУни или друго учебно заведение, било то в България или на което и да било друго кътче на планетата, хората отиват на такова място, не в името на "знанието" (както не ходим по 8 часа на работа, защото много милеем за ценностите на компанията). Или, ако има такива които отиват, то те са от порядъка на 10-20%, така че те определено не са масовия, общ случай. Масовия човек на тази планета не отива в учебно завадение заради самото "знание", наричано още "образование" (щото то знанието и в къщи с книгата можеш да си го получиш). Той отива там в името на това, после да има шанс да се реализира по-добре на "пазар на труда." Т.е. да го кажем по просто - да си намери читава работа. Сега, защо човек трябва да си намери читава работа, защо това в съвременния ни живот е важно, и защо 2/3 от живота на обикновения, редови жител на тази планета минава в работа, смятам да не се спирам в подробности да го коментирам.

Лято е. Или поне беше. Сещам се за поне 500 различни начина, чрез които човек може да си прекара по-приятно времето, отколкото да пише домашни по нощите и да учи за 6-часови изпити в жегата. Ние не сме тук заради знанието/образованието като такова... Щото както казах, ако човек има глад и желания за знания, може да си ги придобие по десетки други начини, където и когато си поиска и му е удобно, и нищо не може да го спре, нито му трябва ВУЗ, нито нищо... Тук сме, защото чрез това знание/образование, чрез него, и само единствено чрез него, ще имаме възможността да повишим своята професионална квалификация (както обичат да казват HR-ите), и чрез това да имаме шанс да започнем работа не като лекари, не като астронафти, не като музиканти, а конкретно като софтуерни инженери. Ако ви съмнява дали това е истина, погледнете още веднъж мотото на СофтУни. Целта тук е (която по-скоро се явява междинна цел), хората чрез знанията, които придобият, после да постигната крайната си цел - да придобият професията софтуерен инженер и после да си намерят работа като такива. Затова е всичкото това бъхтане, затова са и всичките тези отборни проекти, затова е и курса Teamwork and Personal Skills и всичко което се обясняваше цяло лято там. Като най-важното от всички тези компоненти е именно въпросното знание ! ! ! Ние сме тук, за да го усвоим, за да можем след това да вършим специфичната за тази сфера работа (писане на програмен код и т.н.), защото без него няма как да стане. Сега, вероятно има и такива, за които това не е целта, може просто да имат свободно време и да се чудят какво да правят. Може да искат да си придобият някакви знания, с които да си подкарат просто някакъв сайт в къщи. Може да има и такива, които просто искат да придобият тази професия, пък после да идат да работят нещо тотално друго, или пък да работят за себе си. Може пък да има и хора, които са тук само заради самото знание само по-себе си и в останалото време просто да пият студена биричка... Варианти всякакви, всеки си бяга в неговата си пътека, но масовия общ случай е повече от ясен.

• Относно постоянните чуденки, защо тоя Пешко се държи така сякаш е на състезание, що се напиня така и защо постоянно се оглежда къде е спрямо останалите в състезанието? Пък аз така кротичко си възприемам всичко, пийвам си биричка, пече ме слънцето, пък и успях някакви точици на изпита да си изкарам, научих доста полезни неща, може да са ми от полза някой ден, ако реша да почна работа...... Ми защото явно Пешко го възприема като състезание. На всичкото отгоре има и с кой да се състезава - явно са намерили за какво. Намерил си е съответната цел на лекоатлетическата писта и си бяга в неговата пътека. Дори самият СофтУни представя постоянно нещата като вид състезание: за тези и тези, които са на първите позиции се предлага това и това, тези които покажат по-добри резултатии и положат повече усилия ще има като бонус онова. Дори в самата Джъдж система е употребена думата "състезание", има си и класация като след класическо спортно състезание. Еми, на фона на всичко това, какво тогава има да се чудим, що Пешко се държи все едно е на състезание, що си гледал точките, що си гледал къде е спрямо конкуренцията - ми състезава се човека. Така се участва в състезание и така се състезават хората, какво има за чудене? Може мечтата на живота му да иде да бачка "у Феуйсбукот", а пък в условията обявени от организатора пише, че трее да финишира примерно в топ 10, а не между 400 и 500. И съответно Пешко ми се струва нормално да му прави впечатление, ако в хода на състезанието правилата се менят по този начин и да ги коментира.

Всеки бяга в неговата си пътека!