.dll файловете са бинарни файлове, подобно на .exe. Когато компилираш конзолно приложение получаваш .exe, което може да стартираш. Можеш обаче да направиш и Class Library през VS (опцията трябва да е малко по-надолу от Console Application) - това е проект, който няма главен метод. В този случай проектът ще се компилира до .dll. Ако не ти е ясно защо би ти се наложило да правиш проект без главен метод, отговорът ще получиш в курса по ООП.

В този смисъл няма какво да инсталираш. Файлът, с който разполагаш, съдържа всичко необходимо. Просто го добави в някаква папка в проекта или солюшъна, където искаш да го ползваш. След това за всеки проект, в който искаш да ползваш библиотеката, даваш десен бутон върху References -> Add Reference (или върху самия проект -> Add -> Reference). Навигираш до .dll файла и го добавяш. След това трябва да добавиш и необходимите using директиви в самия код, или ако имаш Resharper - просто ползваш каквото ти трябва, а той ще се погрижи за using-ите.

Аналогично на добавянето на референция към .dll може да добавиш такава и към .exe. Ако имаш два проекта в даден солюшън може лесно да добавиш референция от единия проект към другия; така в първия ще може да ползваш класове и методи, декларирани във втория (в зависимост от модификаторите за достъп).

Най-често библиотеки се инсталират през NuGet. Отново десен бутон на References -> Manage NuGet Packages. В общи линии това са библиотеки, които се теглят от интернет. Сваля се примерно една .dll-ка, автоматично се добавя референция към нея за текущия проект, и се прави запис в един файл packages.config, в който е указано на какви външни ресурси разчита проекта ти. Понеже библиотеките нерядко са доста обемни, това ти позволява да изтриеш библиотеките и да качиш сравнително малък обем данни в гитхъб например. Когато опиташ да компилираш този проект, packages.config файлът се прочита и се свалят нужните библиотеки наново.