Започвайки професионалния си път като архитект, Яна Славчева е един от блестящите примери, че хора от всички професии могат да се преквалифицират. С всичкия си неуморен труд, Яна преминава през обучението на СофтУни и в момента се занимава с разработка на web приложения за SmartIT. Ние я помолихме да погледне назад и да отговори на няколко въпроса за преживяването си:

Разкажи ни за първата си среща със СофтУни

Една нова година реших да ставам програмист и потърсих в интернет как може да стане това. Попаднах на информация - СофтУни ще отваря врати - имаше месец до началото на първия подготвителен курс. Записах се и зачаках въпросния ден. И той дойде. Предварително бях намерила адреса на картата (в кв.Хаджи Димитър) и, за да не закъснея, стигнах 40 минути по-рано… или поне така си мислех. Разхождах се в квартала известно време и 15 мин преди “началото на лекцията” стигнах пред залата… и тя беше пълна (очевидно бях объркала началния час) - лекцията беше започнала. 

Каква беше най-голямата изненада, с която се сблъска?

Хм... хареса ми да програмирам повече, отколкото очаквах! За първи път от много време се занимавам с нещо, което ми е толкова приятно. Другата не толкова изненада, колкото приятен страничен ефект, е многото приятелства, които създадох.

Как се промениха възгледите ти върху света на софтуерната разработка, след като завърши?

В СофтУни усвояваме доста материал за кратко време. Давах си сметка, че това е само началото и все пак едва като започнах работа осъзнах реално колко ще има да се учи тепърва. Това е чарът на професията.

Каква част от знанията си прилагаш в сегашната си професия?

Всичките! Всичко, което учихме (теория, практика и личностни умения), намери приложение в работата ми. Нещо повече - това е само необходимият минимум - здравата основа, на която трябва да се гради. Съветвам всички да се стремят да усвоят максимума от това, което им се предлага в СофтУни, а дори и повече!

С каква част от приятелите ти от СофтУни още поддържаш връзка?

С почти всики. Цялото ми настоящо близко обкръжение е от приятели, с които се запознахме в СофтУни и бяхме заедно през тази интензивна, интересна, натоварваща и същевременно чудесна година от живота ни.

Какво би казала на кандидатстващите сега?

Смело напред и нагоре. Границите са там, където си ги поставите. Подсказвам - може въобще да не си слагате граници. С постоянство и желание може да постигнете всичко.
Още нещо, което е от голямо, според мен, значение - ако много желаете да се сравнявате - сравнявайте се само със себе си вчера :)
В онези моменти, в които не сте съвсем убедени в напредването си - спомнете си с колко знания сте започнали и колко много сте научили до дадения момент.

Това винаги върши работа!