Loading...

Историята на Йоана Борисова: да носиш титлата СофтУниадец е наистина приятно чувство

avatar Румен Янев 5 минути
Историята на Йоана Борисова: да носиш титлата СофтУниадец е наистина приятно чувство

Йоана е поредният широкоскроен програмист в блога ни, но не само. Тя е тазгодишния СофтУниадец – участникът, представил се най-добре и в двете категории -  „Състезателно програмиране“ и „Уеб проекти“. Освен да програмира, Йоана е и прекрасен разказвач. Можеш да се убедиш сам:

Здравей, представи се с няколко изречения.

Името ми е Йоана Борисова, на 20 години и съм от град Дупница. От 2019 г. работя като програмист в Codexio. Занимавала съм се активно с музика и имах голям интерес към актьорското майсторство. Имам не малка колекция от призови награди на национални конкурси, като… нито една от тях не беше свързана с програмирането. Не беше свързана даже и с математиката. Бяха свързани с литературни есета и разкази. В момента уча задочно „Връзки с обществеността“ в Софийски университет, преди това съм завършила хуманитарна паралелка в гимназията, но въпреки всичко, ето ме тук. 😊

Програмирането се появи в живота ми почти на шега, като предизвикателство към себе си, което реших, че трябва да изпълня. В крайна сметка го изпълних и продължавам да го изпълнявам и до ден днешен.

Животът ми е комбинация от много сфери и ако на някой това му се струва объркващо, за мен е по-скоро балансиращо. Другото мое хоби е посещаването на познати и непознати места и заснемането им.

Откъде научи за СофтУниада и как и защо реши да се включиш? (и то в двете категории)

За СофтУниада научих за първи път, когато се записах на курса “Programming Basics”, или иначе казано – през 2018 г. Като човек, обичащ състезанията, се поинтересувах за нея от хора, които бяха много по-напред в програмирането от мен. Това което чувах беше: „Отидох, реших 2 задачи и си тръгнах, защото нямаше повече смисъл, нерешими са.“ Имайки предвид, че не знаех какво е масив в този момент, прецених, че ще имам още за учене преди да опитам. Единственото, което ми мина през главата тогава беше, че титлата СофтУниадец звучи доста добре.

Първото ми участие в СофтУниада беше през 2020 год., като тогава бях втора в общото класиране, а със съотборника ми спечелихме първото място в категорията за уеб проекти. За мен като програмист, който вече има опит в създаването на различни платформи, предизвикателството в категорията тази година не беше изработката, а по-скоро идеята за продукт, който да бъде полезен. Затова и когато такава се появи отново, за мен и за състезателния ми дух повторното участие в СофтУниада беше задължително. А щом участвам в едната категория… Няма как да пропусна да проверя възможностите си и със състезателното програмиране. 😊

Днес, през 2021 год., след второто си участие в СофтУниада, мога да потвърдя, че преди три години съм предположила правилно – да носиш титлата СофтУниадец е наистина приятно чувство. 😊

Разкажи за впечатленията си от двата дни на СофтУниадата

За разлика от предното издание, в което все пак се настройваш да станеш, да отидеш до СофтУни, да се настаниш и да чакаш да се отворят задачите, тази година в един момент просто седиш на дивана и след малко вече си на състезание, което е от една страна странно, от друга – по полезен начин стресиращо. Не мисля, че си спомням кога точно са минали 5-те часа на решаване на задачи, наистина. На мен ми се сториха като 1 час.

Аз имам традицията винаги решението на първата задача да ми носи нула точки, заради някаква глупост, която съм написала. Но пък и това действа, да кажем… освежаващо. :D И тази година, разбира се, се случи точно това.

Задачите изискваха както логическо мислене, така и досетливост, затова и съм доволна – освен състезание, това си беше и тренировка за ума, а това е доста полезно, защото понякога, когато програмирането се превърне в твое ежедневие, е нормално да забравиш да го тренираш точно по този начин.

На втория ден това, което ми направи най-добро впечатление, бе че журито е изключително коректно. Задаваните въпроси не бяха провокативни, а градивни, което е много важно за мотивацията и развитието на участниците.

Как се чувстваш да си първата жена СофтУниадец?

Жена да стане СофтУниадец беше въпрос на време, но не мога да отрека, че се радвам да съм първата в статистиката. Смятам обаче, че полът ми е изцяло природна заслуга (много се радвам, че се е получило така 😊 ), а не мое постижение, затова и не трябва да има голямо значение. Единствено може да бъде доказателство, че такова нещо като „природни разлики“ реално не съществува – това какъв си не е нито предимство, нито недостатък.

Преди това била ли си част от някои от курсовете на Софтуерния университет и кои.

В периода 2018-2019 год. изкарах цялата JavaScript пътека на Софтуерния университет онлайн и имам диплома за JS Web Developer.

Как виждаш професионалното си бъдеще (или каква искаш да станеш като пораснеш)?

Порастването е много интересно понятие за мен. Може би, защото вече не бързам да го правя. Това е така, защото съм свикнала да съм сред най-малките в средите, в които съм била, без това да е проблем. И все пак… вече имам почти 2 години професионален опит като програмист, което ще рече, че професионалното бъдеще вече е започнало.

А какво друго искам от него? Може би това, което виждам като най-голямо израстване, е възможността за приемственост – или иначе казано, да можеш да предадеш това, което ти е дадено и което си научил, на другите, тръгнали по същия път, като в същото време не спираш да се учиш от тези, които са пред теб. За мен това е в основата на удовлетворението от работата, защото е най-ясния знак, че не си зациклил и че продължаваш да „растеш“. Което ще рече, че и зациклянето на едно място е това, което най-много не искам да ми се случва. 😊 Вярвам, че няма да се случи ако не спирам да поставям предизвикателства пред себе си – както технически, така и свързани с работата с хора и процесите.

Това, което за мен лично е много важно, е да не изоставям всички други неща, с които съм се занимавала и които не са свързани с професията ми. А дали това ще бъде като още една дейност в живота ми или интересна комбинация между нея и професията… Предстои да разбера. 😊

Какво би посъветвала всички читатели, бъдещи курсисти и СофтУниадци?

Да са сигурни, че всичко, което виждат в момента и им се струва далечно и невъзможно, е на няколко опита разстояние от тях и да знаят, че всяко едно нещо, което имат възможност да видят, научат или опитат, със сигурност, в някой близък или далечен момент, ще им бъде от полза.

 ---

Изключително сме благодарни на Йоана и всички, които бяха част от СофтУниада и нямаме търпение за следващото издание (надяваме се да бъде на живо). Дотогава не се колебай да се впуснеш в собственото си предизвикателство, да навлезеш в света на програмирането и кандидатствай за безплатния ни курс Programming Basics! Ако историята на Йоана ти е допаднала и искаш да прочетеш историите на още наши курсисти, можеш да ги намериш в блога ни. А ако желаеш да споделиш своята SoftUni история, свържи се с нас на content@softuni.bg.