Вдъхновяващата история на един от първите студенти на СофтУни - Кристиан Мариянов
Светлин Наков е един от тримата основатели на СофтУни, заедно с Иван Ненков и Христо Тенчев, както и програмист с 20-годишен опит и вдъхновител на хиляди млади хора по пътя им към успешната им реализация като програмисти. С годините работа, той се е сблъсквал с множество интересни казуси и е проследявал успешното развитие на много от студентите си. Пред очите му са минали толкова много хора, осъществили са се толкова много амбиции, сбъднали са се огромно количество мечти.
Днес Светлин отдели време, за да ни разкаже повече за един от първите успешни студенти на СофтУни – Кристиан Мариянов. Той започва своето развитие от амбициозно младо момче, което с усърдна работа и много труд се придвижва нагоре по „стълбичката“, като в последствие се присъединява към екипа на СофтУни, а към днешна дата продължава да се развива успешно в професионален план, дори извън рамките на академията.
В следващите редове ще можете да научите историята на Кристиан, разказана както от Наков, така и от самия него. Вижте интересния и емоционален материал, който сме ви подготвили:
Светлин Наков
Кристиан като студент на СофтУни
Здравейте! Историята на СофтУни е дълга и включва участието на много хора, които допринесоха невероятно много за развитието на идеята ни и сме им благодарни до ден днешен за всички положени усилия!
Днес обаче фокусът ми ще бъде върху Кристиан, който от самото начало ми направи впечатление с огромното количество мотивация, което притежава, и бях сигурен, че го чака много светло бъдеще.
Ще започна разказа си от самото начало.
Основахме СофтУни през 2013 година. Имахме няколко месеца за подготовка, направа на софтуер, изграждане на екип, създаване на учебни планове, съдържание и т.н.
Когато започнахме в сградата в Х. Димитър (в началото на 2014 г.), се срещнах за пръв път с Кристиан, който дойде в СофтУни, заедно с негова приятелка, за да учат програмиране.
Тогава бяха първите дни на СофтУни като стартъп компания и страдахме от много силен недостиг на ресурс. В екипа имаше само няколко човека, като не малка част от работата беше поета от доброволци-трейнъри, на които съм изключително благодарен за преподаването и невероятната отдаденост. Тогава Кристиан, заедно с приятелката му, направиха впечатление, че са много посветени на обучението си.
Дните ми бяха много тежки – тъкмо ми се беше родило второто детенце и ставах много рано сутрин, закарвах детето на градина, след това отивах на работа и оставах до много късно в офиса. По това време преподавах много засилено и в дните с лекции денем се готвех, а вечер преподавах. Имаше период, в който бях единствения трейнър, а след това, малко по малко, се присъединиха още хора, които да поемат тази отговорност, заедно с мен.
Спомням си, че много често Кристиан също прекарваше огромна част от времето си в СофтУни – идваше преди мен и си тръгваше с мен. Той учеше много попивателно, задаваше точните въпроси и беше сред най-активните студенти. Личеше си, че изключително много се е посветил на обучението си. Всичките си задачи подготвяше предварително, полагаше огромно старание във всеки един етап от процеса. В един момент дори започна да помага, заедно с приятелката си, по учебния процес и учебното съдържание. Все пак тогава си цареше малък хаос – нямаше стриктно установени процеси и програма, нямаше конкретен план, който да следваме, а включването на Кристиан ни помогна много да установим такива. Не мога да не спомена, че заедно с тях имаше още няколко човека, които също се бяха посветили на каузата и помагаха засилено. Кристиан се включи в последствие и с проверяването на изпити, което по това време се извършваше на ръка и беше изключително трудоемко.
Първата SoftUni Conf и участието на Кристиан в нея
Така, малко по малко, се зароди идеята да си направим първата конференция на СофтУни, където неформално да се съберем всички. Тогава Кристиан и приятелката му Яна заеха голямо участие в процеса по организация във всеки етап. Други студенти също се включиха, защото всички оформяхме една много малка, но и много сплотена общност. Та така, тогава се състоя първата SoftUni Conf – през 2014 г., в Боровец. Получи се наистина страхотно събитие, беше вълнуващо и интересно. Имаше песни, китаристи и множество активности, включени в програмата.
Израстването на курсиста в рамките на СофтУни
Когато наближи момента Кристиан да завърши обучението си в СофтУни, го поканихме да се присъедини към екипа ни като Full-Stack Developer, заедно с още няколко студента. По-късно прие и ролята на Development Manager и Team Leader, като с това пое и доста отговорности вътре в екипа. За година и половина-две, той извървя пътя от студент до първата си работна позиция, а после за половин година се разви и до тийм лидер. Справяше се много добре, малко по малко започнахме да узряваме като организация, да се появяват нови и нови екипи.
През 2015 установихме, че е дошъл моментът да се преместим в нова, по-голяма сграда. Ясно си спомням как по коледно-новогодишните празници бях организирал една тайфа от студенти, с които да носим мебелите, столовете и оборудването от към новата учебна база. Бяхме си взели камьон, но не си бяхме наели хамали :). Решихме, че ще се справим сами – и така и стана.
Кристиан продължаваше да участва засилено в процесите в СофтУни, но дойде и времето, в което за него настъпи момента да продължи да се развива извън рамките на СофтУни. Тук ще оставя думата на него, за да разкаже историята на своето развитие накратко, със свои думи, както и да даде повече информация за текущата си позиция. Всичко, което му се случи, е много интересно, и се надявам да послужи като вдъхновение за всички млади софтуерни таланти, които имат големи мечти, но може би не са сигурни накъде да поемат или се колебаят дали програмирането е за тях :)
Кристиан Мариянов
Кратко представяне:
Здравейте, казвам се Кристиан Мариянов. Занимавам се професионално с програмиране от почти 5 години. Пиша много код, както на работа, така и в свободното си време. Освен да програмирам, обичам да уча нови неща и да се изправям пред различни предизвикателства – интелектуални и физически. Последното такова беше ултра триатлонът „Лъвско сърце“.
Навлизането му в света на програмирането със СофтУни
Още от гимназията много ме привличаха компютрите, може би като всички тиинейджъри. За разлика от повечето обаче, на мен ми беше интересно как работят нещата. Още от този момент бях решен да стана програмист след като завърша, макар и да не знаех какво означава това.
Когато се сблъсках със СофтУни, бях решен от самото начало да се впусна в приключението си там, защото видях потенциала в цялата идея. До този момент имах опити да уча програмиране в държавни университети, но липсата на практически задачи ме накара да потърся алтернатива. Взех обучението в СофтУни много насериозно и смятам, че преподавателите и останалите курсисти помогнаха да остана мотивиран до края. Преминах през цялата програма, както и през множество отворени курсове, а това беше една страхотна основа, с която да започна работа като програмист. Може би хората си мислят, че академията или университета, в които се обучават, ще им дадат всичко, което им е необходимо в работната среда. Поне с програмирането това не е валидно. За да си добър програмист, трябва да учиш неща всеки ден, и смятам, че СофтУни ми даде дисциплината да продължа да правя това и до днес.
Въпреки, че бях един от топ студентите, не мога да кажа, че не съм работил усилено, за да постигна това. Имало е моменти, в които с дни съм се опитвал да разбера дадена концепция или решението на дадена задача. Такива моменти имаше почти във всички курсове. Според мен единственото важно нещо е да си кажеш: „Ще го направя, каквото и да става”. Когато започнеш с такова мислене, трудностите нямат значение.
Професионалната му позиция към днешна дата
Смятам, че с помощта на СофтУни съм придобил умения и знания, които ме поставят в позицията аз да избирам компанията, в която да работя, а не тя мен. В момента работя като Senior Back-End Developer (C#) в продуктовата компания Zoomd. Голяма част от кариерата си прекарах в Development екипа на SoftUni, първо като Full-Stack Developer, а след това и като Development Manager and Team Lead.
Нашата професия е такава - изисква споделяне. Смятам, че след като стигнеш до един момент в професионалната си кариера, осъзнаваш, че за да продължиш да се развиваш, е нужно да допринасяш за развитието и на други хора. Това е едно от нещата, които си представям, че ще правя по-активно след време.
Съветът му към бъдещите студенти и програмисти
За да получите това, което искате, ще трябва да се потрудите. Бъдете готови на всичко, за да постигнете целта си и тогава е сигурно, че ще стане. Няма невъзможни неща, само трябва да повярвате в тях. Ще завърша с един цитат от Дуейн Джонсън – „Be humble, be hungry and always be the hardest worker in the room”.
Ако искате и вие да започнете пътешествието си в света на програмирането, включете се в безплатното обучение Programming Basics, като кандидатствате още днес от ТУК!